Когато „братските“ народи се наредиха на опашка пред НАТО

Преди 30 години на мода беше следният виц: "Какво трябва да бъде изобразено на герба на Съветския съюз? Отговор: Купидон. Въпрос: Защо? Отговор: Защото Съветският съюз е като бог Купидон – гол като тояга, но въоръжен до зъби и вечно досаждащ със своята любов".

Бягството от Купидон

Защо точно днес си спомних за този виц? Защото точно преди 20 години в малкото градче Индипендънс в щата Мисури се случи едно от най-важните събития в следвоенната история. Там започна погребението на Договора от Ялта, с който през 1945 година Централна и Източна Европа фактически бяха дадени на Сталин. Именно в родината на президента Хари Труман бившите социалистически държави Полша, Чехия и Унгария подписаха документите за присъединяване към НАТО. Символичното бягство от съветския Купидон стана исторически факт.

А през 2004-та договореностите между Сталин, Рузвелт и Чърчил окончателно бяха заровени. Тогава в НАТО влязоха трите балтийски държави. Оттогава насам част от територията на бившия Съветски съюз влиза в състава на НАТО. Да, Москва започна да се съпротивлява още от средата на 1990-те години на разширяването на Алианса, макар през 1993 година Борис Елцин да беше казал на полския президент Лех Валенса, че не вижда в това някакъв особен проблем. През 1997 година Москва сключи с НАТО основополагащ акт, който ѝ позволи в течение на 17 години да води диалог и дори да си сътрудничи с Алианса в различни сфери. Операцията на ВВС на НАТО срещу Сърбия през 1999 година и руско-грузинската война от 2008 година прекратиха тези отношения и сътрудничеството.

Това сътрудничество обаче постоянно се възобновяваше – на Кремъл му беше ясно, че запазването на взаимодействието с най-силния военен съюз в историята на човечеството е в интерес и на Русия. Достатъчно е да припомним, че през руска територия преминаваха транзитно невоенните стоки на НАТО, предназначени за контингента на Алианса в Афганистан. В Москва разбираха, че по тези места НАТО осигурява и безопасността на руската държава. Чак анексията на Крим преустанови двустранните отношения за неопределено време.

НАТО като символ за моралния крах на СССР

Двадесет години след присъединяването на трите бивши страни-членки от Варшавския договор към НАТО, отношенията между Москва и Алианса са много по-лоши, отколкото навремето. Освен това Кремъл се опитва да противодейства на разширяването на НАТО по-силно, от когато и да било. Достатъчно е да споменем опитът за държавен преврат в Черна гора през есента на 2016 година.

За постсъветската върхушка в Русия разширяването на НАТО е символ на победата на Запада, и преди всичко на САЩ, в Студената война. И напомняне за това, че така любимият на днешен Кремъл съветски режим е бил отвратителен за всички т. нар. "братски" народи, които при първа възможност са се разбягали надалеч от него. Руската върхушка, наследница на същия този съветски Купидон, се опитва да убеждава себе си и руския народ, че Полша, Литва или Черна Гора са били принудени със сила да се присъединят към НАТО. Обикновеният руски човек, измамен от руската телевизионна пропаганда, може да мисли и така. Макар че тъкмо в епохата на Доналд Тръмп, който смята Алианса за "отживелица" и настоява членовете му да плащат повече за военни цели,  това да звучи направо смехотворно.

Дълбоко в душите си и Путин, и Лавров, и Шойгу разбират, че опашката пред главната квартира на НАТО в Брюксел е последица от моралния крах на Съветския съюз и от неспособността на Русия да се раздели с постсоциалистическото си наследство. Абсолютно уверен съм в това! А това, че на опашка за членство пред НАТО стоят и Украйна, и Грузия, е още по-звънка плесница срещу руското ръководство и свидетелство за това, че дори и 30 години след разпадането на СССР правителството не успява да създаде една привлекателна за съседите си страна.

Как да спрем Китай?

На фона на застрашителното нарастващите амбиции на Китай, който все по-често гледа на Москва като на младши партньор и изтласква Русия от Централна Азия и Южен Кавказ, упорството на руското ръководство да се бори срещу НАТО изглежда, меко казано, странно. Полските танкове никога няма да навлязат по улиците на Смоленск, нито пък германските десантчици ще направят опит да превземат Калининград.

Крайно време е Кремъл да престане да води собствения си народ за носа и се замисли за реалните, а не мнимите интереси на Русия. Крайно време е да бъде погребан съветския Купидон – също както преди 20 години, когато беше погребано споразумението от Ялта.