Краят на голямата заблуда
13 януари 2016
"Вече се вижда краят на голямата заблуда, с която живя цяло едно поколение европейци. Аз самият, а и много други живяхме с илюзията, че мъките, на които са изложени ежедневно милиарди хора в страните от Близкия изток, Азия и Африка, могат да бъдат държани на разстояние от нас. Но ето, че това се оказа житейска лъжа. Лъжа, която вече умира", казва германският философ Волфрам Айленбергер, главен редактор на германското специализирано издание "Списание Философия". Затова и Айленбергер се опитва да намери отговор на въпроса какво трябва да направи Германия сега, когато темата за бежанците нажежава страстите в страната по безпрецедентен начин. В новия брой на философското списание Айленбергер е поканил 27 германски философи, публицисти, психолози и социолози да споделят своите възгледи и идеи.
Ние и бежанците: какво да направим
Журналистът Руперт Нойдек е един от тях. Самият той е избягал от Данциг през 1945, а през 1979 става известен в цял свят, след като спасява хиляди виетнамски бежанци. Нойдек е един от основателите на световноизвестната организация "Кап Анамур" и от десетилетия насам работи с хора, търсещи убежище. "Интеграцията може да бъде успешна само ако започне още в деня, в който бежанците пристигнат в Европа", казва Нойдек и прави следното предложение: "Всеки човек, подслонен в германски първоприемен център, трябва да получи следните указания, напечатани на хартия на неговия майчин език: Германия Ви приема и с това Ви прави голям подарък. Дава Ви безплатен подслон, храна, медицинско обслужване и дори джобни пари. А Вие трябва да се отблагодарите за този щедър жест. Трябва да участвате във всички мероприятия в приюта, както и да посещавате курсовете по немски. Трябва да започнете да изучавате немски език още от първите си дни тук." Според Руперт Нойдек, бежанците би трябвало да се включат активно и в поддръжката на приюта, в който са настанени. "Те трябва да участват в почистването, включително и на тоалетните. И то без пари."
Нойдек смята, че всеки бежанец би трябвало да слага подписа си под подобен документ. А бежанците, които отказват да посещават курсове по немски, би трябвало да бъдат връщани обратно, при това веднага.
Руперт Нойдек аргументира предложенията си така: активността е жизненоважна за човека. Именно пасивността и безделието са най-сериозното препятствие пред интеграцията. А германската политика за даване на убежище де факто ги поощрява. Бежанците чакат с месеци, докато държавата им позволи да започнат да живеят нормално. Някои от тях чакат по 17 месеца, докато получат разрешение да извършват някаква дейност или да напускат пределите на района, в който са регистрирани. Това ги превръща едва ли не в лентяи и представлява огромна пречка пред интеграцията им в германското общество.
"Don´t believe the hype"
"Предложенията на Нойдек са изключително разумни", коментира Волфрам Айленбергер. "Този човек работи от десетилетия с бежанци. И страшно ме ядосва обстоятелството, че подобни разумни съвети, които биха улеснили ежедневието и на двете страни в тази ситуация, бързо биват заклеймявани като крайнодесни възгледи. Това е контрапродуктивно", убеден е философът.
Айленбергер смята, че е крайно време германците да започнат да водят дебата за бежанците като възрастни хора: "Трябва да се разделим с инфантилните аргументи, с взаимните обвинения, с наивната всезнайковщина, с все по-рязкото изпадане в крайности. Трябва да бягаме от лековерието и демонизирането. И трябва да приемем, че всички ние като общество сме длъжни да положим общи усилия. Задружно трябва да изградим тази нова Германия, в която искаме да живеем в бъдеще", казва Айленбергер.
В новия брой на "Списание философия" е включено и мнението на социалния психолог Харалд Велцер. "Крайно време е да престанем да си представяме бъдещето на базата на настоящето. Обществата никога не са стабилни, а социалните развития никога не са праволинейни", казва Велцер и добавя, че за да направим демокрацията устойчива, трябва просто да престанем да тълкуваме всяко неочаквано събитие като криза. "Трябва да се научим, че живеем в постоянно променящо се общество с постоянно променящи се предизвикателства. Ако един ден имаме общество и политици, които следват максимата "Don´t believe the hype", тогава ще можем да кажем, че имаме и стабилна демокрация", заключава Велцер.