Краят на проекта
24 юли 2014Коментар на Иван Бедров:
Политическата звезда на бившия тв водещ Николай Бареков залезе по-малко от година след изгряването си. Това се случи напълно закономерно, но бързината и зрелището на финала са несравними с други подобни случаи. Щедро финансиране, медийна подкрепа и легитимация от други политици – накратко това бе рецептата, с която някой се опита да произведе поредния политически ГМО. С днешна дата под чертата на това мероприятие вероятно има много изгубени пари и много малко срам.
В продължение на месец коалицията „България без цензура“ получи няколко удара, които ускориха саморазкриването. Банкерът Цветан Василев напусна България и, случайно или не, проблемите за партията започнаха. Първо някои местни структури мълчаливо се оттеглиха от проекта, защото им били обещани едни пари за изборите, а не ги получили. След това вторият човек в партията Ангел Славчев разпространи отворено писмо, с което напуска поста и обвинява Николай Бареков в зависимости от Делян Пеевски. В поредица от медийни участия по повода, Славчев разказва на публиката как в партията „се въртят много пари“. Дни по-късно традиционната националистическа партия ВМРО напуска коалицията на Бареков и създава нова, която има напълно реални шансове да попадне в следващия парламент.
Парите като лепило
Докато по-тясната публика беше наясно и преди как точно е произведен политическия продукт „България без цензура“, събитията от последния месец правят тази информация достъпна до още повече хора. Взаимните обвинения между бившите партньори включват зависимост от банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, дистанционно управление на лидера по телефона и страшно много пари. Станалите популярни лица по време на т.нар. февруарски протести срещу високите цени на тока от началото на 2013 година, сами разказаха как са били рекрутирани за проекта – чрез създаването на продуцентски къщи, които сключвали договори с управляваните от Бареков телевизии ТВ7 и NEWS7, съответното лице се появявало със своя рубрика на екрана веднъж седмично, а към банковата му сметка потичали суми, в пъти по-големи от обичайните за медийния пазар. Пазаруването на лица стана изключително бързо.
Буквално за дни Николай Бареков успя да създаде коалиция между своята партия и ВМРО на Красимир Каракачанов, Движение „Гергьовден“ на Любен Дилов-син и Земеделския народен съюз на Румен Йончев. Вероятно част от тях са били привлечени и от възможността за публична изява на клубните си партии, а не само от парите. Но когато проблемите за банкера Василев започват, започва и разпадът. А когато изказванията на Николай Бареков показват, че очевидно той избира страната на Делян Пеевски в този развод, разпадът се ускорява още повече.
Какво идва след Бареков?
Преди седмица „България без цензура“ изпрати покана за присъединяване към коалицията до Националния фронт за спасение за България (НФСБ) на бургаския бизнесмен Валери Симеонов, популярна като партията на телевизия СКАТ. Това е същото място, където се роди и „Атака“, но за разлика от партията на Волен Сидеров, НФСБ засега не е била в парламента и това, естествено, я прави да изглежда по-прилично в очите на избирателите. На последните парламентарни избори НФСБ спечели 3,7% от гласовете и бе на ръба за влизане в Народното събрание. Отговорът на писмото бе кратък – отказваме на Бареков, но каним ВМРО, която има 1,8 % на последните избори. Подписването на коалицията НФСБ-ВМРО е въпрос на дни. И двете партии получават държавна субсидия, защото са спечелили над 1% от гласовете и това им осигурява финансова независимост. И двете партии имат устойчива и географски широко разпространена подкрепа из страната. Това прави прогнозата за влизане на коалицията в парламента лесна.
Новата коалиция ще привлече част от популисткия вот, за който се борят и Бареков, и Сидеров. „Атака“ ще изпита трудност да обясни каква точно роля е изпълнявала в отиващия са парламент, където очевидно подкрепяше тактически правителството на БСП и ДПС. Дори и резкият завой към неприкритото русофилство не помогна на Волен Сидеров да спечели място в Европейския парламент, въпреки наличието на подобни настроения сред българите. Чисто политически мястото и на „Атака“ е в новата коалиция, но личните конфликти между него и лидера на НФСБ правят малко възможно такова развитие. Ако Волен Сидеров обаче е губещ от това развитие, то още по-губещ е Николай Бареков. Парите свършиха, а с тях и приятелството.