Кризата в България е морална

Кога България ще се сдобие с ново правителство и кои политически партии ще успеят да го съставят? Хората пуснаха бюлетините си и сега обществото се тресе пред неизвестността, но тази треска не е целебна. Високата политическа температура на българите наистина е симптом за възпаление, за съжаление обаче тя няма да ликвидира причинителя и да изправи болния на крака. Защото кризата в Българя не е политическа. Тя не е и икономическа или финансова, не е социална или демографска.

Кризата в България е морална.

Тъй че всъщност няма особено значение дали ГЕРБ ще състави ново правителство (в коалиция или с нечия подкрепа), дали БСП ще се върне на власт със стари или нови партньори, дали в крайна сметка няма да възникне някаква непрозрачна, а може би брутално очевидна схема на поредно олигархично управление, прицелена към поредно отлагане и евентуални нови избори.

Не. Всичко това ще бъдат само парацетамолови терапии за сваляне на температурата, но не и същинско лечение. Защото не само през последните 23 или 3х23 години, не само след 1989 или от 1944 насам, а на практика през целия ХХ-ти век, българите се лутат без ориентир, затворени в своята тясна географска и историческа клетка. Тук могат да се изредят някакви гръмки твърдения, че българите нямат национален проект и не са способни на национален напън, но това само би предизвикало невършещи работа патриотични препратки я към Съединението, я към Балканската война.

А то става дума за нещо съвсем друго. Българското общество няма стабилен морален компас, то непрекъснато допуска една и съща грешка: мисли краткосрочно, приема лицемерието като необходимо зло, излъчва кухи елити и по инерция все се кълне в своя доста скромен каталог от ценности, където освен трудолюбието и гостоприемството май няма други консенсусни позиции.

Липсата на морален ориентир и на трайна система от ценности за пореден път лъсна през последните месеци. Вярно, за морал непрекъснато се говори, но някакси под морал сякаш масово се разбира само едно: да не крадат! Мнозинството българи само вдигат рамене пред скандалите с подслушването и подминават моралния аспект като нещо второстепенно, защото явно смятат, че всяка власт го прави и "то може да не е хубаво, ама си е така".

Част от хората в страната не се стряскат и от вулгарния език на някои свои лидери, зад който виждат единствено собствения си манталитет и отношение към света, но не виждат нито бездънния цинизъм на политици, натоварени с отговорността за управлението, нито пък тоталния морален провал на тези политици, изпълзели мисловно някъде от най-мрачното Средновековие. Вярно, протестиращите поискаха нов обществен договор, но в техния бунт ставаше дума много повече за пари, отколкото за морал, много повече за равенството, отколкото за правова държава, много повече за възмездие, отколкото за критично самовглъбяване над въпроса "А нима аз живея почтено?"...

Към политиците

Ще кажете: "Аман от проповеди!" И сигурно донякъде ще сте прави. Само с проповеди не става. Тъй че ето нещо съвсем практично за бъдещите български управници: да се захванат сериозно с образованието. Да издигнат почтеността като пръв национален идеал. Да помогнат на загиващото българско семейство и на загиващата култура.

Дори когато няма много пари, едно такова дълготрайно национално усилие накрая ще се изплати. Да, няма да е утре, но самото усилие вече ще извади хората от сегашното им черногледство и от усещането за дълбока безнадеждност. Струва си.

Автор: А. Андреев, Редактор: Б. Узунова