Къде свършват религиозните свободи?

Европейският съд в Люксембург в момента гледа две дела, свързани със забрана да се носят забрадки. Първото от тях се отнася до една белгийска фирма, набираща рецепционистки, която забранила на служителите си да носят външни знаци за своите религиозни, политически или философски убеждения. Същата фирма уволнила една мюсюлманка заради упорството ѝ да носи забрадка на работното си място. Жената обжалвала това решение пред белгийски съд, а той прехвърли топката към Европейския съд с въпроса дали става дума за „пряка дискриминация”.

Във втория случай една специалистка по софтуер отказала да си свали забрадката в разговор с клиент, който се оплакал – и жената била уволнена. Пита се дали работодателят е имал право да се позове на европейската директива, според която „определени професионални изисквания” допускат подобно наказание. Тъкмо с това питане френският касационен съд препраща казуса в Люксембург.

В тези два случая става дума за жени, работещи в частни фирми. Ситуацията в обществения сектор в европейските страни е по-различна. Под черта обаче и в частния бизнес, и в обществения сектор конфликтът е между религиозната свобода, от една страна, и служебните и професионални изисквания от друга.

Ситуацията в Германия

В германската Конституция пише, че държавата гарантира безпроблемното практикуване на религията, тоест – включително и носенето на забрадки и други религиозни символи. В частния сектор работодателите имат право да налагат ограничения, когато това се налага заради безопасността на труда или за избягване на трудови конфликти, но във всички случаи религиозната свобода се поставя на по-високо стъпало.

В Германия държавните служители и чиновници представляват държавата, а държавата е длъжна да пази неутралитет по отношение на религиите. От това следва, че когато държавата (в лицето на свой служител) се изправи пред гражданите, тя няма право на религиозни жестове. В същото време обаче Конституцията повелява, че кандидат за държавна служба не може да бъде отхвърлен заради религиозната си принадлежност. В резултат - двата интереса непрекъснато се сблъскват.

Наскоро един германски съд даде право на стажант-юристка, която се жалва срещу забраната да носи забрадка по време на стажа си. Предишната съдебна инстанция частично беше потвърдила забраната – например за случаите, в които стажантката от името на прокуратурата участва в съдебни заседания.

Може ли една федерална провинция да забрани забулването?

Но дали една отделна германска провинция може изцяло да забрани забрадките? Поне в училищата това няма как да стане. Според досегашното правоприлагане, учителките имат право да носят забрадки, защото това е израз на свободата на вероизповеданието.

Учителките-мюсюлманки трябва да са приемливи за учениците точно толкова, колкото и учителките-християнки, еврейки или атеистки. Учителството в Германия като цяло е огледало, в което се отразява пъстрото общество, което учениците трябва да опознаят – така гласи тълкуването. За забрана на учителските забрадки може да се мисли единствено тогава, когато има активна религиозна пропаганда.

А какво е положението в съдилищата? Германският съдия е изцяло свободен, когато практикува професията си – и в същото време е длъжен да спазва стриктен неутралитет. Външен белег на този неутралитет е черната му тога, чието послание гласи: съдията се интересува единствено от правото и от закона; религията, политиката, мирогледът не влияят върху присъдата му, те тъй да се каже „се скриват под тогата”.

Тепърва обаче трябва да се отговаря на въпросите, възникващи от това статукво. Например, след като съдиите тъй или иначе имат задължително облекло, защо да не се добави и изрична забрана на забрадките? И обратно: след като съответната германска съдийка в германската съдебна зала прилага германското право, а не шериата – какъв е проблемът да носи забрадка? В същото време скептиците веднага ще възразят, че една съдийка със забрадка автоматично ще се възприема като предубедена. Аргументи в полза на едното или другото има колкото щеш. Така че всички с нетърпение очакват следващите съдебни решения и бъдещите закони по въпроса.