Леките дрехи на българката

С минижуп, силен грим и дълги лакирани нокти - така е изглеждала Цветелина Кройцер при пристигането си в Германия през 1997 година. Младата българка веднага забелязала, че привлича погледите на германците като магнит. В една сладкарница дори един мъж я попитал „Колко взимаш на час?”. Едва тогава Цветелина осъзнала, че германците възприемат стила й на обличане доста по-различно от сънародниците й. В началото гледала на всичко това с насмешка. Когато обаче осъзнала, че в университета и на работното място не я взимат насериозно заради външността й, Цветелина решила да се промени. „Не ми остана нищо друго, освен да започна да се обличам като германка”, спомня си младата българка и допълва: "Не желая да съм обект на предразсъдъци. Предразсъдъците ни изолират."

По дрехите посрещат

"Да, аз имам предразсъдъци", признава на свой ред Надин Томас, шефка на берлинския Институт за мода "Отношението към определен човек зависи много от начина, по който той се облича", убедена е Надин Томас. Тя разказва, че в германските офиси доминира класическият стил. Там голите рамене са табу, а дължината на полата трябва да е най-малко до коленете.

В западния модел на еманципация има една основна грешка, смята българката Цветелина Кройцер. “Нима има нещо лошо в това, че жените от Източна Европа и Латинска Америка подчертават женствеността си? Германките явно си мислят, че за да са достатъчно еманципирани, трябва да се обличат като мъже, да се държат като мъже и да мислят като мъже”, казва Цветелина. “През последните години все пак се наблюдава известно раздвижване - германките започнаха да се гримират и да носят по-женствени дрехи“, допълва младата българка. Надин Томас обаче отвръща: “Нима полата до коленете прикрива женската красота? Нима само оскъдното облекло е женствено?“

"Нямаш ли пари за нормални дрехи!"

С времето Цветелина Кройцер започнала да се облича и гримира по-семпло. Тя не желаела да се превърне в обект на подигравки и предразсъдъци, а и искала да я взимат насериозно. Когато през 2002 година си отишла за кратко в България, майка й направо не повярвала на очите си. “Станала си толкова безлична! Нямаш ли пари да си купиш нормални дрехи?“, попитала я тя. Комбинацията от дънки, тениска и кецове просто не отговаряла на представите й за женственост.

Цветелина е убедена, че за по-провокативния стил на жените от Изтока е виновен комунизмът. “Преди 1989-та беше много трудно да намериш гримове. Снабдявахме се с тях на черния пазар. Те ни даваха възможност да внесем повече цвят в живота си.“ Българките и до днес продължават да оцветяват дните си по този начин. В хотелския бранш и в банковия сектор обаче вече е наложен по-сериозен стил на обличане. “Глобализацията не ни подмина, дори по отношение на облеклото. Но този нов стил изглежда много неестествен, сякаш е наложен насила“, казва Цветелина и допълва: “Аз лично смятам, че е много по-интересно, когато хората се обличат различно. Защо всички по света трябва да сме еднакви?“

Автор: Т. фон Позен, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел