Летен политически цирк в Букурещ

Посърнали физиономии в лагера на румънския премиер-социалдемократ Сорин Гриндяну след гласуването в парламента днес: очакваната от него победа, макар и минимална, над лидера на партията Ливиу Драгня не се състоя. В последния момент "дезертьорите" от неговия лагер решиха гласуването в ущърб на "дисидента" Гриндяну.  

Още с встъпването си в длъжност преди година след разтърсващата победа на социалдемократите беше ясно, че Гриндяну ще бъде марионетка в ръцете на председателя на партията Ливиу Драгня. Последният не можеше да стане премиер, тъй като имаше проблеми с Темида - за изборни манипулации и злоупотреба с власт. Очевидно обаче той е имал готово решение: верни последователи на неговата партия и хора от псевдо-либералния по-малък коалиционен партньор бяха вкарани в кабинета, а правителствените дела бяха прехвърлени към паралелна структура в партийната централа на управляващите. Проблемите помежду им започнаха когато Драгня се опита да разхлаби законите за борба срещу корупцията: изведнъж Гриндяну вече не искаше да играе по свирката на партийния си лидер, а хората излязоха по улиците да протестират. Тогава набиращият кураж премиер усети, че удря неговият час.

Попарени надежди

Много депутати от Социалдемократическата партия бяха недоволни от вътрешнопартийната диктатура на Драгня, но нямаха смелост да се изправят срещу лидера си. Гриндяну обаче се разбунтува и незабавно беше наказан. Той обаче също има вина за провала си: когато коалицията започна да изтегля министрите си от кабинета, за да го принуди да подаде оставка, Гриндяну се опита да им противодейства с назначаването на нов генерален секретар на чезнещото си правителство. Той привлече в него компрометирания заради аферата за плагиатство бивш премиер и предишен председател на социалдемократите Виктор Понта. И отново се заговори, че Гриндяну е марионетка на групировката около Понта. Така бяха попарени надеждите за свеж полъх в политиката и всичко се оказа яростна битка за власт между враждуващите структури в Социалдемократическата партия. Започна размяна на взаимни обвинения, за намеса на тайните служби в политическия живот или за външна намеса на Москва.

Какво ще стане сега, след този политически спектакъл посред лято? Ливиу Драгня сега има пълната свобода да изпрати в управлението един нов, верен нему екип. Президентът Клаус Йоханис обаче недвусмислено сигнализира, че ще назначи за премиер само човек с доказани политически и морално-етични качества. А Драгня със сигурност ще се съобрази с това, макар и привидно. Ако не го стори, президентът е задължен да разпусне парламента след повторно отхвърляне на определен кандидат и да свика нови избори. А коалицията едва ли ще се осмели да поеме такъв риск - твърде много от сегашните депутати имат проблеми с правосъдието и при загуба на имунитета си могат да се окажат негови клиенти.

Това не вещае нищо добро

В резултат на всичко това вероятно ще бъде създадено ново марионетно правителство. Този път обаче с един много внимателно подбран премиер, който няма да забива нож в гърба на покровителя си Драгня. В краткосрочен план страната ще се успокои, но това ще бъде илюзорно спокойствие. Усилията на Драгня да смекчи правосъдието и върховенството на закона, за да спаси от съдебно преследване себе си и своите политически приятели, не вещаят нищо добро. В момента Конституционният съд се доминира от верни хора на социалдемократите. Един нов доброжелателен министър на правосъдието би бил още един инструмент за издаването на чисто свидетелство за съдимост на Драгня. При тези обстоятелства демократичното съжителство с президента би било невъзможно. Клаус Йоханис се вижда като гарант на независимото правосъдие. В началото на годината той се присъедини към стотиците хиляди демонстранти, които излязоха по улиците в защита на върховенството на закона. И президентът даде ясно да се разбере, че няма намерение да отстъпва дар и на милиметър от тази своя позиция.

Така стигаме до основния проблем на Румъния днес: докато президентът бележи значителни външнополитически успехи в Берлин, Вашингтон и Брюксел и убедено работи за изваждането на Румъния от периферията на двата жизнено важни за страната съюзи НАТО и ЕС, политическите партии не са в състояние да осигурят вътрешна стабилност. Либералната и консервативната опозиции са твърде слаби, за да се противопоставят дори частично на властта на управляващата коалиция. Освен това опозицията в Румъния е заета повече със себе си и с постоянно отлаганите вътрешнопартийни реформи, за да видят в нея някаква алтернатива напълно разочарованите румънски избиратели. Затова е въпрос само на време страната отново да попадне във водовъртежа на поредната политическа криза. И отново гражданското общество ще трябва да се справя с нея. Интересен е въпросът дали то има още сили и желание за това?

Вижте и следното видео: