Лозунг с избити зъби

Буквите бяха високи точно по 170 см. И настойчиво зовяха от отсрещния бряг на Рейн: „End The War in Afghanistan“. Изведнъж W-то от думата "War" тръгна нанякъде и широко отворената, протестираща уста на лозунга се нащърби, сякаш някой й беше избил зъб. След малко призивът вече съвсем фъфлеше: „End Th ar in fgh“. Големите, бели букви – като онези от надписа Hollywood, нали ги знаете? – се защураха автономно насам-натам, еманципираха се от Голямата Си Кауза Против Войната и сякаш тръгнаха, всяка поотделно, по свои си делнични задачи.

Сблъсъкът на две логики

Не разбрах дали полицията разтури надписа, който миролюбците бяха сглобили на брега на Рейн, точно срещу сградата на някогашния Бундестаг, или пък протестът се саморазпадна. Меркел, Клинтън, Вестервеле, Карзай и всички останали световни политици, които се бяха събрали в Бон, за да обсъждат бъдещето на Афганистан, сигурно не са съгласни случващото се в тази изстрадала страна да се редуцира до думичката „война”. Но и хилядите демонстранти, които кръстосваха бившата ФРГ-столица, си имаха своя логика: „Говорят за мир, а водят война. Вън войските от Афганистан!”

Струваше ли си целият зор?

Своя логика имаха и силите за сигурност, които направо парализираха града. Както писа булевардният вестник „Експрес”: „Когато дойде Хилъри, Бон ще се превърне в крепост”. Така и стана. Не бях виждал още полицаи масово да проверяват документите на велосипедисти, а катери да „отбиват движението” в реката. За многобройните хеликоптери над иначе кроткия бивш правителствен квартал изобщо да не говорим. „Ако не Ви се налага, не ходете на работа!” – гласеше доста абсурдната препоръка към стотиците хора, чиито работни места се бяха случили във вътрешния кордон.

Струваше ли си целият зор? - Представа нямам. Факт е обаче, че докато полицията раздигаше загражденията си в Бон, бомбите наистина гръмнаха. Само че в Афганистан.