Една опашата лъжа
Имало едно време една политическа приказка. Действието ѝ се развивало в спокойния град Бон. Политиците я разправяли всеки ден по телевизията. Те искали да помогнат на бежанците, както казвали, с много пари. Искали да посещават бежанците в техните родни страни, да изграждат училища и болници, да прокарват питейна вода. Така искали да донесат мир и помирение...
Вече от 20 години политиците разказват тази приказка. Нейното заглавие е "Борба с причините, пораждащи миграция". На 23 май 1993 година тази приказка доведе до сериозно ограничаване на основното право на убежище, вписано в параграф 16 на германската конституция. И депутатите-социалдемократи вярваха в тази приказка и също гласуваха тогава в Бундестага оспорвания компромис за политическото убежище.
Помощта за развитие не предотвратява войните
Тази приказка имаше лош край. Последният бежански доклад на Амнести интернешънъл развенча политическия сън като лъжа за бежанците. Защото въпреки растящите бюджети за помощи за развитие, 50 милиона души са превърнати в бежанци. И това е най-големият им брой от края на Втората световна война насам. Очевидно глобалните бежански кризи не могат да бъдат решени с пари за борба срещу предполагаемите причини за бягство от кризисните региони. Нито сегашната война в Сирия, нито войните на Балканите през 90-те години можаха да бъдат предотвратени с международни проекти за икономическо развитие.
Германските министри не са виновни, че агитират за по-високи бюджети за министерствата си с високопарни фрази като мир, свобода и превенция срещу терора. Вярно е и това, че растящите бюджети за помощи за развитие са фундамент за намаляване на бедността по света, подобряване на шансовете за образование и инфраструктурата в развиващите се и бързоразвиващите се страни. Обаче е самонадеяно да се смята, че само помощта за развитие може да осигури мир и сигурност. Опитът показва, че помощта за развитие подпомага мирните процеси, но не може да създаде политическите предпоставки за тях.
Оръжия за диктатори
Затова е безотговорно когато германските политици постоянно твърдят, че с допълнителни средства могат да се преборят с причините за бягството на хора от кризисните страни. И още нещо - политическата приказка за помощите за развитие отклонява погледа от действително важните мерки, вреди на дебата за бежанската политика и оставя без отговор неудобните въпроси. Като този: защо на призива на ООН за дарения за Ливан бяха събрани едва 18 процента от необходимите средства, макар малката страна с 6 милиона жители е приютила цифром и словом 1,2 милиона бежанци от Сирия? Или пък защо Германия доставя оръжия на Саудитска Арабия, въпреки че саудитското кралство е намесено във войната в Сирия?
Помощта е знак за хуманност
Липсата на политическа съгласуваност е добре дошла за диктатори като президента на Судан или сирийския президент. Играта на потисничество и прокуждане е част от политическия репертоар и в Зимбабве, Саудитска Арабия, Русия и Китай, както показва и блокадата в Съвета за сигурност на ООН.
Но времето на политически приказки приключи. Бежанските драми в Средиземно море, както и по крайбрежието на Индонезия и Малайзия, не допускат повече потисничество. Германия и Европа трябва се преборят за една обща хуманитарна бежанска политика. И не само, за да спасяват човешки животи, а и да се разграничават от човеконенавистните режими. Защото ценностите трябва да се защитават в реалния свят, а не в приказките.