Лъжите на църквата

На пръв поглед демонстрацията изглеждаше малка. И уж всичко трябваше да протече спокойно. Около 3 500 души се бяха събрали миналия петък на белградския Площад на републиката, за да протестират мирно срещу сключването на споразумение между Сърбия и Косово. Изведнъж обаче пред множеството се явиха двама духовници - и предизвикаха истински политически пожар. Митрополит Амфилохий прокле споразумението между Сърбия и Косово, постигнато под натиска на Европейския съюз. Европа, както каза той, е "организирала нацистко-фашистка окупация на Косово". Амфилохий, който е сред най-отявлените сръбски националисти, се слави с острия си език. Същото важи и за колегата му Атанасий.

Отговорното за сключването на споразумението сръбско държавно ръководство - премиерът Ивица Дачич, вицепремиерът Александър Вучич и президентът Томислав Николич - се състои от "трима предатели", които вярват не в Бога, а в ЕС и НАТО, заяви Атанасий. След което войнственият митрополит направи паралел между премиера Дачич и неговия убит през 2003 година предшественик Зоран Джинджич. "Дачич не се интересува от небесното царство. Така говореше и Джинджич и краят му настъпи по волята на Господ." Тези думи на Атанасий прозвучаха като зла прокоба.

Скандалните изяви на двамата духовници не останаха без последствия. "С какво любимият ни Господ е заслужил да го представляват такива хора?", попита нападният правителствен ръководител Дачич. А сръбският патриарх Ириней заяви, че зад думите на митрополитите не стоят "нито синодът, нито църквата". Но това не накара двамата духовници да се спрат. Пред водещия сръбски всекидневник "Политика" Амфилохий заяви: "В правителството трябва да отмре всичко, което е болно". Атанасий пък подчерта, че като всеки един свободен сръбски патриот той има право да прави такива изявления.

Църквата и митовете

Скандалните прояви на двамата митрополити не само не слагат край на споровете по отношение на подхода към Косово и ориентацията на Сърбия като цяло, но дори показват, че този дебат тепърва започва - най-вече в православната църква. А нейното влияние не е за подценяване. Както показва проучване на в. "Политика", църквата се ползва с най-голямо доверие сред обществените институции - много по-голямо отколкото спрямо правителството, правосъдието или армията. В продължение на векове православната църква грижливо поддържа мита за заплашваната отвсякъде Сърбия и същевременно се застъпва за сръбското надмощие и експанзия. Тя поддържа византийските традиции и се вижда изрично като държавна църква.

В Милошевич, например, сръбските духовници виждат сбъдване на "техните мечти за Велика Сърбия", както пише в едно свое проучване политоложката Сабрина Рамет. А когато по време на войната в Босна Сребреница пада в ръцете на сръбските части, а командирите обявяват, че ще разрушат джамиите, православният митрополит Василий Качавенда чества "чудото и милостта на Бога, че смелите бойци само за три дни са освободили сръбските земи, окупирани от турците". Църквата се обяви и против Дейтънското споразумение, с което приключи войната в Босна, тъй като с него бе сложен край и на проекта за Велика Сърбия.

И до днес Сръбската православна църква разпространява своите митове и лъжи не само в часовете по вероучение, но и в медиите. През декември 2012, например, църквата организира представяне на книгата "Престъпления по време на война - геноцид в мирно време". Интересното в случая е, че авторите на книгата засягат не сръбските престъпления в Босна или Косово, а уж повишената заболеваемост от рак след бомбардировките със съдържащи уран бомби, използвани от НАТО през 1999-та.

Историята като жертва

Не само радикални владици като Амфилохий и Атанасий се месят охотно в политиката. Техният шеф - сръбският патриарх, често изрича хомофобски думи или пък отправя нападки срещу Европейския съюз, когато той настоява Сърбия да преговаря с Косово за нормализация на отношенията. В началото на април патриарх Ириней открито атакува споразумението с Косово, понеже то щяло да бъде последвано от настояването Косово да бъде признато като държава. "На сърбите им се налага доброволно да отстъпят своята територия, своя суверенитет и дори следите от 1 500-годишната църковна история в Косово", пише патриархът в писмо до президента, правителството и парламента, с което само продължава традицията на изопачаване на историята. Защото реалността е съвсем друга: след като в продължение на няколко века е част от Византийската империя и след един кратък сръбски епизод от средата на 15 век, Косово принадлежи петстотин години към Османската империя. Сърбите го завладяват едва по време на Балканската война, а по време на Втората световна война комунистите обещават на албанците правото на самоопределение - което би трябвало да означава обединение на Косово с Албания. След това обаче Тито оттегля обещанието си.

В крайна сметка след едно отлагане, предизвикано от църквата, временното споразумение между Сърбия и Косово стана факт в края на април. Което накара патриарха да заяви, че по този начин била "пожертвана нашата вековна и най-важна територия". Както изглежда, църквата е изгубила една от битките си, но това няма да я накара да се откаже. Патриархът отправи призив към всички сърби "да не се примиряват с тиранията на несправедливостта и да продължат да гледат на Косово като на своя земя".

АГ, ДПА, ЗЦ, ФХ, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел