Македонският език си е на македонците

"Един нерешен от години спор - спорът за езика между България и Македония - сякаш беше утихнал, а сега се наблюдава връщане назад", казва експертът по балканската политика проф. Щефан Трьобст. Той припомня, че след промените България подкрепи независимостта на Република Македония и сравнително бързо призна държавата. През последната година обаче настъпиха големи промени в курса - правителството на Бойко Борисов и сегашният кабинет на Орешарски поеха в друга посока: на подкрепа на гръцката позиция, според която Република Македония все още не е готова за членство в НАТО и в Европейския съюз.

"При гърците това е заради името, а от българска страна сега очевидно пак става дума за езика", смята Трьобст. "Голяма част от политическия елит в България е на мнението, че евентуалното членство на Македония в НАТО и ЕС трябва да се използва като средство за натиск, за да се осигури споразумение със Скопие, което да засяга темата за езика и историята. Българите искат да се подчертае, че до есента на 1944 езикът и историята са всъщност български. С две думи: "След 1944 може да се наричате македонци и да имате македонска история, но дотогава всичко е българско!", обобщава професорът от Лайпцигския университет.

"Езиците не подлежат на международно признаване"

Оттам нататък не може да се очаква, че от македонска страна по този въпрос ще има готовност за компромис, защото е необичайно език и история да се третират по такъв начин, прогнозира Трьобст и подчертава, че това не са категории, на които един народ може да има или да няма право. "Езиците не подлежат на международно признаване, тях просто ги има. Признават се само държавите", изтъква експертът.

Паралелно той сочи и, че в Европейския съюз има редица страни, които подкрепят македонската позиция. Но когато става дума за приемането на нови попълнения, вето може да наложи дори само една-единствена държава-членка. "В ЕС вече членуват 28 държави, респективно - този начин за взимане на решения е непрактичен и трябва да се промени. Решенията трябва да се взимат с квалифицирано или обикновено мнозинство", препоръчва Щефан Трьобст. Той е убеден, че за Македония ще бъде голямо облекчение да влезе в Европейския съюз. А членството в НАТО не е чак толкова необходимо, тъй като стабилното двустранно сътрудничество вече е факт.

Упорството на България и Гърция

В края на септември стартира изследователски проект, посветен на името и проблемите около Македония, в рамките на който екип от историци ще посети Скопие, София и Солун. Очакванията на Трьобст са в процеса на проучването България и Гърция да обяснят защо блокират членството на Македония в Европейския съюз. "Още повече, че тази блокада не е в интерес нито на България, нито на Гърция", убеден е германският историк.

"Искаме да говорим с политиците и да чуем техните позиции, да потърсим отговор на въпроса за бъдещето на Македония. Сега положението е едно, но какво ще бъде след 10 или 15 години? Дали дотогава България и Гърция ще са направили някакви отстъпки? И защо българската позиция се смени по такъв загадъчен начин напоследък?", се пита Щефан Трьобст.

Автор С. Падори-Кленке, А. Андреев; Редактор: Б. Михайлова