Македонците се чувстват изиграни

Температурите в Скопие започнаха да падат – политическият климат в страната също се смрази. Френският президент Еманюел Макрон блокира започването на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз, а малко след това премиерът Зоран Заев обяви предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат през април 2020 година.

Откакто дойде на власт преди малко повече от две години, Заев обеща да проправи пътя на Северна Македония към Европейския съюз. В името на тази цел той поиска от своите съграждани множество жертви – в това число и смяна на името на страната. Сега хората се чувстват изиграни и изоставени, а доверието в политиката е подкопано.

„Вече изобщо не се интересувам от политика", заявява 29-годишен експерт по информатика и допълва: „Вероятно няма да отида и да гласувам. Защото е без значение". Разочарованието се отразява на доверието както към правителството, така и към ЕС: „Европейският съюз ни изостави“, казва 52-годишен продавач в магазин. 

Опасения за стабилността

Недоверието към правителството започна да расте още през септември 2018 година, когато Заев свика референдум, за да си осигури подкрепата на обществото за промяната на името на страната. Заради ниската избирателна активност допитването се оказа невалидно. „Референдумът беше прекалено неясен. Условията за промяната на името бяха непрозрачни и хората нямаха представа за какво гласуват. Нямаше и конкретен график за промените“, обяснява 32-годишна психоложка.

Много от младите хора сега се опасяват за стабилността на страната: „Опасявам се, че политическата ситуация може да ескалира. Затова е много важно страната сега да се интегрира към Европейския съюз. Новите избори предоставят възможността на една крайнодясна партия отново да дойде на власт“, казва студентка, която също е разочарована от Брюксел. Тя не се наема да прогнозира и шансовете на Заев на предстоящите избори.

Прекалено малко реформи

Според проучване на опозиционния телевизионен канал „Сител Телевизија“, през септември одобрението към Социалдемократическата партия на премиера Заев (СДСМ) е било с три процента по-ниско от това към консервативната ВМРО-ДПМНЕ, която се надява да се върне във властта. Дали решението на европейските лидери е повлияло на тези нагласи, предстои да разберем. Жанета Трайковска от Института за комуникационни науки в Скопие вижда основната заплаха за Заев в пропуските на правителството: „Правителството сключи непрозрачни договорки с опозицията, за да бъдат приети необходимите поправки в конституцията за смяната на името. Освен това в последните две години не бе изяснен докрай нито един случай на корупция. Хората сега не знаят на кого да вярват“, казва тя.

Трайковска смята, че хората нямат доверие на правителството, но така също и на правосъдието, на полицията и на медиите. Тя изтъква липсата на сериозни реформи в образованието и здравеопазването. При това Заев беше обещал на гражданите да прочисти тези сфери от корупцията, да подобри живота на всички граждани, да изведе страната от икономическата ѝ изолация и да я интегрира към ЕС. Особено младите хора в Северна Македония се надяваха, че премиерът-социалдемократ ще оправдае доверието им.

Разочарованието от пропуските и отказът на Брюксел могат да предизвикат един добре познат ефект в Скопие: „Наблюдавали сме и преди как гражданите на Северна Македония обикновено не гласуват „за", а „против" нещо. Затова съществува опасността, че това, което се случи с промяната на името, с Европа, а и във вътрешнополитически план, ще породи един протестен вот или хората въобще няма да отидат да гласуват", казва Жанета Трайковска.

До април има още много време

Според журналиста Александър Србиновски е прекалено рано да се прогнозира онова, което ще се случи - включително и по темата за ЕС. „Хората са разочаровани. Това е вън от съмнение. Европа сякаш отново се отдалечи от нас. Но мисля, че ще се намери някакво решение."

Не стане ли това, Србиновски предвижда друга опасност: „Разочарованието на хората от решението на Брюксел може да облагодетелства определени външни сили. Русия и Китай биха могли да извлекат ползи от това. Сегашната ситуация в страната дава поле за действие на подобни икономически сили", казва той.

Въпреки това Србиновски не вижда заплаха за Преспанското споразумение. Освен това смята, че управляващите преследват корупцията много по-активно и прозрачно от всички правителствата преди тях. Журналистът вярва и в демократичния потенциал на страната. И затова вижда шанс в новите избори: „Надявам се, че хората ще изберат по-добро ръководство на страната, което да коригира грешките на сегашното и предишните правителства“. В това отношение той залага на малките партии, които, според него, предлагат алтернатива на масовите партии.

Съмнително е обаче дали до април идната година ще могат да се формират и утвърдят подобни алтернативи, които да поемат отговорност за управлението в страната. Но едно е сигурно: Споразумението в конфликта с Гърция относно името на Македония е положителен пример за един политически и икономически нестабилен регион. Досега Европейският съюз се смяташе за гарант на стабилността. Но вярата, че сближаването със Запада ще донесе демокрация и правов ред, междувременно е разклатена.