"Малката Москва" в Източна Турция

Някои го наричат на шега „малката Москва“ – градчето Оваджик в Източна Турция с около 6000 жители и кмет-комунист. Фатих Мехмет Мачоглу е човек с идеали, отбелязва "Тагесцайтунг" (ТАЦ): след като кандидатът на Комунистическата партия на Турция (TKP) станал кмет през 2014 година, той разпоредил пустеещите държавни земи около града да бъдат засети с фасул и нахут. С приходите от реколтата кметът отпуснал стипендии на студенти. Ползването на градския транспорт е безплатно, за вода жителите на Оваджик плащат символично, а селските стопани от региона получават субсидии за гориво и семена за посев.

Оваджик е пример за многообразието на Турция. Докато в Анкара президентът Ердоган налага властта си все по-силово, в източната част на страната все още е възможно да управлява комунист, се казва в репортажа на „Тагесцайтунг“ (ТAЦ). Снимки на Че Гевара красят стените в офиса на Мачоглу, а никъде из фоайето на кметството не се забелязват портрети на основателя на Републиката Ататюрк, нито на президента Ердоган, които иначе са почти задължителни за всички държавни сгради.

Самият кмет също прави нетрадиционно впечатление – 50 годишният Мачоглу не носи костюм и вратовръзка, а дънки и тениска. Говори високо, обича да се шегува със сътрудниците си и постоянно притичва от офиса си до мазето на кметството, за да помага в опаковането на продуктите, които кооперативът продава.

Не всички харесват неговия социализъм

Социалистическият кооператив е големият идеал в живота на кмета-комунист, който обяснява: „Обикновените кооперативи разпределят печалбите между съкооператорите, докато при нас приходите не се разпределят, а отиват за финансирането на училища и нови посевни площи“, казва той. Мачоглу се опитва да създаде подобни кооперативи и в съседните населени места, но не всички харесват социалистическия модел, налаган от него.

Майката на три деца Нурджан Доган например недоволства, че кооперативът ѝ осигурява работа само през два или три дни в седмицата. От ръководството на кооператива твърдят, че се опитват да зачитат всички кандидати за работа и да ги въртят, така че да има равни шансове за всички. С предимство все пак се ползвали онези, в чиито семейства работи само по един човек, или в които има болни хора. Мнозина обаче подозират, че работата се раздава само на „свои хора“.

Оваджик – обетованата земя?

„Моделът Оваджик“ все пак донесе повече благосъстояние на жителите на града, макар че много млади хора са безработни, а ниските заплати в кооператива не ги привличат и те заминават, отбелязва „Тагесшпигел“. Затова населението на Оваджик намалява всяка година с по няколкостотин души и вече се е стопило до около 6000 души. 

Има обаче и хора, които за нищо на света не биха искали да напуснат градчето, в което се чувстват отлично. Емине Гиргин, която избягала от своя мъж-насилник в Истанбул, а сега работи в опаковъчния цех на кооператива, казва, че получава едва половината от онова, което е изкарвала в Истанбул (само минималната заплата), но парите все пак ѝ стигали, защото училищният транспорт за децата и храната им в училище са безплатни.

Кметът-комунист иска да задържи поста и след местните избори през март 2019 година. Това ще му позволи да развие своя икономически модел - въпреки съпротивата на турското правителство.