Малките нещастници на България

”Ц. М. М. - починала на 28.02.2001 г., ...Г. Д. Ш. - починал на 06.12.2007 г., ... К. В. Ц. - починал на 25.01.2010 г...” Този смразяващ кръвта поменик увенча проверката, която прокурори и правозащитници извършиха в българските фабрики за аутсайдери преди близо година. Тогава главният прокурор Борис Велчев обеща, че по 166 от случаите ще бъдат образувани досъдебни производства, тъй като има съмнения около смъртта на децата.

За първото десетилетие на ХХІ-ви век 238 изоставени деца са умрели в сирашките домове. Умрели не от уврежданията си, а от от глад и занемара, от лоша хигиена и от залежаване, от измръзване, удавяне и задушаване, от студ и насилие... Три четвърти от случаите на детска смърт не са разследвани. Правозащитниците смятат, че е било възможно да се предотврати смъртта на повечето от тези малки нещастници.

Институционализирана престъпност

Според Българския Хелзинкски комитет (БХК), справедливостта, обещана от Велчев, още никаква я няма. От есента на 2010 г. досега прокуратурата не е внесла нито един обвинителен акт в съда, а повечето от разследванията са срещу „неизвестен извършител”. Тоест, формално се води разследване, но заподозрени и обвинени тъй и не се намират. Липсата на доказателства блокира разследванията за детската смърт в домовете, признава заместник-главната прокурорка Галина Тонева.

Правозащитниците имат и добри думи за прокуратурата. Тя все пак успяла да проведе “безпрецедентни разследвания“ на смърт поради недохранване, на побой и на противозаконно лишаване от свобода в психиатрия. Но има и „притеснителни откази” на прокурори да повдигнат обвинения заради това, че никой не си е дал труда да лекува абсцеса на едно дете, че някой от персонала е блудствал с малолетни, че са нанасяни телесни повреди.

Незабелязан от прокурорите остава и един смъртен случай поради хипотрофия, с други думи – поради тежко недохранване. Като „подробности от пейзажа” сякаш се тълкуват и честите усложнения след злополуки с деца в домовете, коментира адвокат Маргарита Илиева, ръководител на Правната програма на БХК.

Варварски методи

Във всеки трети дом за деца с увреждания в България все още се извършват насилия над малките, твърдят правозащитниците. Връзват ги за легла и столове, малтретират ги с вредни медикаменти - десетки са случаите на подобни безпримерни жестокости.

Да, вярно е, че персоналът хронично не достига денем, а особено нощем и поради това често изглежда, че единственият начин да се „успокоят буйстващите деца” е чрез подобни варварски методи. Но какво да кажем за недохранването? Към момента на проверките 103 деца редовно гладуват. "Това не е просто организирана престъпност, а нещо повече - институционализирана престъпност", коментира Маргарита Илиева.

И тази институционализирана престъпност е възможна днес в България, защото вратите на детските домове остават заключени за посетители. Въпреки че свалиха табелите „Забранено за външни лица”, на пракитка, ако искате да влезете в детски дом, ще чакате благоволението на кмета на съответната община, казва адвокат Маргарита Илиева.

Масовият българин пет пари не дава

Десет години изминаха в писане на планове, а визиите за реформи са коя от коя по-красиви. Обаче мудната бюрократична машина си знае своето. Своето си знае и масовият българин, за когото е съвсем нормално, че тези нещастни, увредени деца са заключени и изолирани.

Затова и до днес в България около 1040 деца с умствени увреждания още живеят в институции. И за тях светът все така свършва до оградата на детския дом. Тази есен Върховната касационна прокуратура създава специализиран отдел за престъпления, чиито жертви са деца. Дано и това не се окаже поредната визия-балон...