Медийно раболепие
14 август 2014Ердоган може да разчита, че и занапред турските медии ще го подкрепят. Както твърдят критиците на новия президент, изборната кампания ясно е показала, че вестниците и телевизиите в Турция са на страната на правителството. А пък към критичните медии подходът на Ердоган и без това е агресивен. Противниците му не очакват нищо добро за медиите и по време на президентския му мандат. Поведението на обществено-правната телевизия TRT по време на изборната борба е било направо гротескно. Медийната експертка Асли Тунч от университета Билги в Истанбул изчислява, че TRT е отделила на кандидата Ердоган почти девет часа екранно време само в рамките на три предизборни дни. Двамата му съперници Екмеледин Ихсаноглу и Селяхатин Демирташ са се появили на екран само за по-малко от четири минути.
Лично влияние и намеса
Новият президент се погажда добре и с частните медии. В хода на корупционните разследвания срещу правителството на бял свят излязоха подслушани телефонни разговори. От тях стана ясно, че по разпореждане на Ердоган група предприемачи е купила няколко медии, начело на които по-късно застават близки до правителството мениджъри. В замяна на това групата предприемачи е получила привлекателни държавни поръчки. Техните телевизионни канали, както и вестници като "Сабах" са смятани за бастион на медийната власт на Ердоган.
Самият той признава, че се обаждал многократно в частния телевизионен канал Хабертюрк, за да предотврати излъчването на обширен репортаж за опозицията. Наблюдатели на изборите от ОССЕ констатират, че в изборната борба голяма част от турските медии са били на страната на Ердоган. Неговият натиск и податливостта на държавните медии обаче не са единственият проблем. Много частни медии в Турция са в ръцете на икономически босове, които заради тлъстите държавни поръчки гледат да са в добри отношения с Ердоган и за целта използват собствените си медии.
Така например популярната в миналото информационна агенция NTV е собственост на икономическа групировка, която миналата година си осигури държавна поръчка за изграждането на пристанище в Истанбул на стойност 525 милиона евро. По време на предизборната кампания Ердоган даваше интервюта само на добронамерени журналисти от близки до правителството медии. Той отказа телевизионна дискусия с двамата си съперници.
Критичните журналисти - в затвора
По-малките медии като вестник "Тараф", опозиционният "Джумхуриет", или левият вестник "БирГюн" отчасти остро нападат новия президент. Но понасят тежки последици. "Тараф" се оплаква от безразборни данъчни искове от финансовата служба. Един от репортерите на вестника, Мехмет Барансу е арестуван за "обида на длъжностно лице". Ердоган наруга колумнистката на вестника и кореспондентка на британското списание "Икономист" Амберин Заман, като я нарече "безсрамно женище", което трябвало да се обуздае. Новият президент се оплаква постоянно и от социалните мрежи Фейсбук и Туитър, които междувременно станаха най-популярните платформи за критични информации.
Големите медии в Турция почти не критикуват Ердоган. А малкото критични материали се свалят бързо. Флагманът на медийната империя Доган "Хюриет" публикува наскоро доста остър материал, а и други нейни издания разядосаха Ердоган. След като той официално се оплака, главният редактор на "Хюриет" Енис Бербероглу изненадващо подаде оставка. Официално беше изтъкнато, че оставката на главния редактор няма връзка с критичните материали срещу Ердоган.
Чия собственост са вестниците?
По информации от медиите Айдън Доган, който беше подложен на натиск за просрочени данъчни плащания в размер на милиарди, е разпоредил на журналистите си да "свалят гарда". Вече бил загубил цяло състояние, както заяви впоследствие самият той. Журналистиката не се състояла в това, всеки ден да критикува правителството. "В тази страна има и други неща, които нямат нищо общо с политиката", каза Айдън Доган.