Меркел и бежанците: никое добро дело не остава ненаказано

Ще получи ли Ангела Меркел Нобеловата награда за мир? Този въпрос от два дни обикаля из германските медии, а отговора му ще научим още в петък. Предположенията идват от обичайните „добре осведомени” източници, според които германската канцлерка фигурира в листата на кандидатите - редом с Комисариата на ООН за бежанците, папа Франциск и руския вестник „Новая газета”. Твърди се, че норвежкият Нобелов комитет може да избере Меркел най-вече заради спонтанното ѝ решение временно да отвори границата на Германия за бежанците, подгонени от войните в Близкия Изток.

Високата цена на хуманния ѝ жест

Това решение предизвика истински политически земетръс. Вътре в Германия обществото се раздели на две, дори вътре в партията на Меркел за пръв път отчетливо и на глас поставиха под въпрос лидерството на канцлерката. Извън границите на Германия също се надигна същинска буря от противоречиви тълкувания. Едни видяха жеста ѝ единствено като човешки и хуманен, като щедрото предложение на една богата страна да помогне на стотици хиляди измъчени хора. Други пък нападнаха Меркел с обвинението, че с поканата към бежанците поставя на изпитание цяла Европа, която всъщност трябва начаса да затвори границите си за прииждащите хора.

Ако оголим тези две противоположни позиции до самата им сърцевина, ще се натъкнем на сблъсък между състраданието и егоизма. И Ангела Меркел ще се окаже главен двигател на състраданието. Досега тя години наред оглавяваше класацията на най-влиятелните жени в света. Внезапно обаче реши да захвърли могъществото си в полза на измъчените и беззащитните. Това навярно ще ѝ струва политическата кариера, защото Германия тепърва ще има огромни разноски и дългогодишни трудности с бежанците, а външнополитическите партньори на Ангела Меркел, особено в Средна, Източна и Югоизточна Европа, за пръв път отчетливо настръхнаха срещу нея.

Едно човешко решение

През последните години няколко „политически присъдени” Нобелови награди за мир предизвикаха спорове и бурни дискусии. Колкото и да е трудно да сравняваме наградите на Барак Обама и на Европейския съюз, те все пак могат да се подведат поне под един общ знаменател: политически решения и политически действия. А поканата на Ангела Меркел към бежанците беше точно обратното: едно неполитическо решение, едно неполитическо действие. Разбира се, с огромни политически последствия, но по замисъл най-вече човешко.

Меркел едва ли ще получи наградата. Макар че я заслужава. И в крайна сметка ще се превърне в поредното потвърждение на изтърканата сентенция, че никое добро дело не остава ненаказано.