Коментар от Кристоф Щрак:
Много рядко сме виждали подобно нещо при официални визити на високопоставени гости от чужбина: лимузината на новия френски президент едва беше навлязла във вътрешния двор на канцлерството, когато наоколо избухнаха спонтанни аплодисменти. Насъбралото се множество край оградата скандираше "Макрон, Макрон". Независимо, че посещението всъщност беше само работно, атмосферата беше наистина забележителна.
"Вълшебство крие новото начало" - с този цитат от Херман Хесе канцлерката потвърди и пред пресата, че атмосферата действително е необичайна. Но за да остане вярна на прагматизма си, Меркел добави, че магията ще действа само ако доведе до резултати. Но магия има, това е ясно. Нека не забравяме, че в родината си Еманюел Макрон е изправен пред огромни проблеми. И съответно - огромни очаквания. Такива очаквания към него има и в Брюксел, да не говорим за Берлин.
Като кандидат за президент Макрон вече на два пъти беше в Берлин. На срещата с него през януари в една от препълнените аудитории на Хумболтовия университет присъстваха само неколцина политици, сред които и зелените ветерани Йошка Фишер и Даниел Кон Бендит. Два месеца по-късно на лекцията си в Hertie School of Governance той засенчи дори германския външен министър Зигмар Габриел. И на двете си прояви в Берлин Макрон спечели своите предимно млади слушатели с една смесица от трезв реализъм и пламенна европейска увереност. Все още като кандидат за президент Макрон тогава се въздържа да формулира каквито и да било очаквания или критики към Германия - въпреки че Габриел и големият философ Юрген Хабермас като че ли настояваха точно за това.
Европа е съкровище, а Макрон му добавя и магия
И сега Макрон отново потвърди, че подкрепя проекта Европа. "Защитих европейската идея, европейския проект, но едновременно с това и германо-френското сътрудничество", заяви той. Такива силни слова отдавна не сме чували в Берлин. Харесала ги е сигурно и Меркел. Защото насред морето от мърморещи евроскептици те са глас на надежда за подем. Да, Европа е „съкровището”, което притежаваме, потвърди и Меркел. А думите ѝ след разговорите с Макрон, който е четвъртият френски президент по време на нейното управление, прозвучаха ангажирано и необичайно офанзивно: двамата са за реформи в еврозоната, за промени в европейските договори, за укрепване на валутния съюз, за хармонизиране на фирменото облагане, за обмен в областта на професионалната квалификация и за интеграция.
С това те пораждат очаквания и поемат ангажименти. И това е добре. Във времена, когато на политическата сцена виждаме толкова много антиевропейци, когато популистите залагат на самозатварянето, а в същото време в много германски градове хората излизат по улиците и площадите, за да защитават "съкровището" Европа, управляващите трябва непрекъснато да напомнят за проекта Европа и да работят за неговото съживяване. Не бива да се кара по старому, докато в Брюксел последният не изгаси лампите. Току-що проведените избори в Холандия и във Франция са ключов момент за Европа, те са звезден миг, който политиците трябва да използват.
Макрон поема и риск
Но посланията му и демонстративната близост с Меркел създават за Макрон и определен риск. През юни французите отново ще гласуват - и с подкрепата, която получава от Берлин, той може наистина да натрупа точки. Но в същото време тази подкрепа дава възможност на противниците му да го атакуват. В такъв момент за Макрон е много съблазнително да критикува и да иска повече пари от Германия и Европа. Но не, той знае и го потвърди още през януари, че Франция трябва да си напише домашното. И смята да направи това заедно с европейските партньори, заедно с Германия.
На този фон беше доста странно, че още при посрещането на високия гост германският външен министър реши да блесне с критика срещу колегата си във финансовото министерство заради германската неотстъпчивост спрямо Франция. "Ние, германците, трябва да променим отношението си", заяви Габриел. Но решенията, и това Макрон го знае много добре, се взимат в канцлерството, а не на пистата на летището в Берлин.