Меркел отказва да изпрати Бундесвера в Южен Афганистан

Коментар от Сибиле Голте.

Сегашното положение на Ангела Меркел никак не е за завиждане. Където и да се срещне с високопоставени представители на НАТО, те неизменно я приканват да изпрати Бундесвера в Южен Афганистан. Както наскоро се изрази генералният секретар на алианса Яп де Хоп Схефер,

не може едни съюзници да водят въоръжена борба, а други да се грижат само за снабдяването.

От една страна канцлерката Меркел знае, че в Бундестага в момента няма парламентарно мнозинство, което да подкрепи военна мисия в южен Афганистан. Затова има и сериозни аргументи: широки слоеве от германското население отхвърлят подобна мисия. Силите, които категорично отхвърлят подобен военен ангажимент - сред тях е например левицата - биха могли да извлекат сериозни ползи от тази си позиция на следващите избори за Бундестаг през 2009 година.

Меркел има право,

когато пледира за по-силно обвързване между гражданската помощ и военната подкрепа. Само по този начин може в дългосрочен план да се извоюва победа над талибаните. В същото време е ясно, че останалите партньори от НАТО не биха желали сами да носят високите рискове от сегашната военна мисия. В техните страни също има сериозни недоволства.

Дилемата пред Меркел е класическа:

каквото и решение да вземе, последиците така или иначе ще бъдат нерадостни. Дискусията се разпалзва в момента и от новите данни, представени от ООН по отношение на ситуацията в Афганистан. От тях става ясно, че насилието се увеличава и че е достигнало рекодно ниво за последните седем години. На този фон, разпределението на тежестите в НАТО е само един елемент от целия проблем. Досегашната стратегия на алианса очевидно не показва желателния успех.

В Афганистан обаче става дума и за нещо друго: там на карта е заложен и имиджа на Североатлантическия алианс. Става дума и за дееспособността на най-мощния военен съюз в света. Упреците на едните и оправданията на другите обаче не могат да заместят липсващата стратегия за бъдещето.