Милиадрерът и филантроп Бил Гейтс става на 65
28 октомври 2020Като тийнейджър Бил Гейтс започва да се интересува от тогава прохождащите компютърни технологии. През 1970-те той си поставя за цел всеки да има достъп до компютър. И започва упорито да работи по въпроса.
През 1975 година Гейтс прекъсва обучението си в “Харвард”, за да основе компанията “Майкрософт” със своя приятел Пол Алън. През 1980 г. му е възложено да създаде операционната система за първия компютър на IBM. За 50 000 долара той купува операционна система, която "Майкрософт” доразвива.
Далновидният бизнесмен си запазва правото да продава системата и на други производители на компютри. Така се полагат основите на успеха на “Майкрософт”, на Гейтс и на софтуерната индустрия като цяло.
Операционната система Windows и пакетът от програми Office направиха работата с компютър достъпна за повечето хора, с което първата цел на Гейтс е осъществена: всеки да има достъп до компютър. Очакван страничен ефект е, че дори днес пазарният дял на Windows е 90%. Практически всеки собственик на компютър ползва и програми, разработени от “Майкрософт”.
Цел 2: Запазване на монопола
За да циментира позицията на “Майкрософт”, Гейтс избутва от пътя всяка конкуренция. Съществуването на компанията беше заложено на карта през 1990-те години, когато срещу “Майкрософт” беше стартирана антитръст процедура.
Операционната система Windows идваше с инсталиран Internet Explorer, който практически изключваше от пазара успешния конкурент Netscape. Компанията на Гейтс беше обвинена, че използва монопола си, за да разшири своето влияние.
През 2000 година беше отсъдено, че „Майкрософт“ трябва да се разбие на две отделни компании. След обжалване решението беше отменено. През септември 2001 г. новата администрация на САЩ под ръководството на Джордж Буш обяви, че няма да настоява за разбиването на концерна. И до днес „Майкрософт“ остава машина за пари. Наскоро пред американския телевизионен канал CNBC Гейтс заяви: „Мисля, че най-голямата ми грешка беше, че не бях наясно колко е важно да имаш връзки във Вашингтон“.
Цел 3: Създаване на една от най-влиятелните организации в света
От години Гейтс не е част от ръководството на компанията. С енергията, с която създаде „Майкрософт“, той се впусна в развиването на фондацията, която основа със съпругата си Мелинда. Към 2018 година организацията разполага с 47 милиарда долара. Сблъсъкът с бедността при едно тяхно пътуване в Източна Африка отваря очите и разбива сърцето на семейство Гейтс, обяснява Мелинда.
Фондацията е разделена на две. Тръстът към нея управлява финансите. Сред компаниите, които са инвестирали в него, са например “Уолмарт”, “Кола-Кола”, “Епъл”, “Амазон” и други. Холдингът “Бъркшър Хатауей” на милиардера и филантроп Уорън Бъфет притежава най-големия дял в него - над седем милиарда долара към лятото на 2020 година.
С тези средства останалата част от фондацията реализира благотворителните цели на семейство Гейтс. В сферата на здравеопазването те подкрепят изследването и развиването на нови лекарства и ваксини. Борбата срещу глада, както и образованието са други акценти в работата на организацията. Списъкът на бенефициентите е дълъг. Сред тях са фармацевтични концерни като “Пфайзър” и “Байер”, както и организации като Световната здравна организация и Уницеф.
Гейтс не повтаря “грешката” да не е добре обвързан с политиката. Без контакти с политически и икономически играчи работата на фондация “Гейтс” би била немислима.
Между абсурдните конспирации и основателната критика
Заради ангажимента си по разработване на ваксини Бил Гейтс се превърна в обект на критики по време на пандемията. За защитниците на конспиративните теории той е същински враг: една от абсурдните теории гласи, че милиардерът искал да “чипира” населението, използвайки коронавируса за претекст.
Но работата на Гейтс повдига и сериозни въпроси. Някои смятат, че неутралността на СЗО е заплашена, защото фондацията на Бил и Мелинда е вторият най-голям дарител. Четвърти в тази класация пък е “Глобалният алианс за ваксини и имунизации”. Бил и Мелинда са сред основателите и дарителите и на тази инициатива.
Критиците виждат и друг порочен кръг: фармацевтичният бранш е сред сериозните бенефициенти от дарителството на Гейтс. Като инвеститор пък Гейтс печели от тяхната работа. Други виждат заплаха за демокрацията, защото благодарение на тяхната власт и тяхното политическо влияние супербогатите филантропи могат да определят приоритетите на помощта, докато структурните подобрения в здравните системи например остават пренебрегнати.
Не е ли филантропията резултат от неравенството?
Темата за филантропията повдига въпроси, с които философът Имануел Кант се занимава в своята „Метафизика на нравите": „Възможността да даряваш, която е резултат от добро стечение на обстоятелствата, е до голяма степен следствие от облагодетелстването на някои хора от несправедливостта на правителството, въвеждаща неравенство в просперитета, което налага благотворителност от страна на трети лица", смята Кант.
Във всеки случай филантропската дейност почти не е намалила състоянието на Бил Гейтс, защото акциите на “Майкрософт” непрекъснато растат. „Фактът, че присъствам в списък на най-богатите, означава, че не раздавам парите си достатъчно бързо“, заяви Гейтс в интервю за “Шпигел” през 2018 година.