Мил и галантен, но убиец

Филмовият фестивал Берлинале е известен с пристрастията си към политическите теми от съвремието или от близкото минало. Тази година шефът на фестивала Дитер Кослик предупреди, че фокусът на фестивала се е поизместил: "Почти половината от филмите са семейни истории: отчасти ужасяващи, отчасти много хубави", заяви Дитер Кослик в навечерието на тазгодишното издание на Берлинале.

Престъпление и наказание

Сега, когато фестивалът е понабрал инерция и поне една трета от филмите преминаха по екраните, можем да кажем, че тематичният акцент пада не толкова върху семейните истории, колкото върху тези, в които става дума за престъпването на закона. Само в състезателната програма сред 20-те филма, конкуриращи се за "Златната мечка", има седем за престъпници от всякакъв характер. При това не броим военнопрестъпниците от близкото минало. Психопати и криминално проявени се разхождат и из филмите в останалите фестивални секции като "Панорама" и "Форум". Така че няма да сбъркаме, ако кажем, че този път Берлиналето преминава в духа на Достоевски под мотото "Престъпление и наказание".

Любопитното е, че престъпниците, стиснали в прегръдката си забележителна част от филмите в състезателната програма, са определено симпатични. Засега най-много симпатии печели Улрих. Той се подвизава в норвежкия филм "A Somewath Gentle man", чието заглавие бихме могли да преведем като "Все пак джентълмен". И действително Улрих е един доста наивен, мил, галантен и уважаващ жените... убиец. След като излежава присъдата си заради убийството на любовника на жена си, Улрих извършва няколко добри дела преди да убие шефа на бандата, към която е принадлежал. Всъщност най-големият проблем на добродушния убиец е, че не може да казва "не": нито когато жените увисват на врата му и го молят за секс, нито когато шефът на мафиотската банда го кара да отмъсти на предателя, заради когото е лежал 13 години в затвора. И понеже не може да каже "не", Улрих претрепва злобния мафиот, предизвиквайки удовлетворение сред публиката. Тя, явно впечатлена от актьорската игра и от тънкия скандинавски хумор, възнагради с аплодисменти черната комедия на режисьора Ханс Петер Моланд.

Спомен за "Всичко е любов"

Не по-малко очарователен от джентълмена Улрих е и Йохан Ретенбергер. Той е главният герой в германския филм "Обирджията" и е прототип на действително живял в Австрия банков обирджия, пристрастен към маратона. Йохан Ретенбергер бяга и обира банки на олимпийския принцип: "Важно е участието". За него смисъл има не крайната победа, а тръпката от извършваното престъпление и пробягваните километри - все едно кое от двете. Точно заради тази позната ни маниакална задъханост обирджията Ретенбергер печели симпатиите ни.

Симпатичен на публиката е и 17-годишният Силвиу, главният герой в румънския филм "Ако искам да подсвирквам, ще подсвирквам". Силвиу излежава присъда в затвора за непълнолетни престъпници и прави това, което иска, пропилявайки шанса си за нов живот. Харизматичен и непридвидим, той се влюбва и се опитва да избяга от затвора - пет дни преди да е изтекла присъдата му. Режисьорът Флориан Шербан продължава добрата традиция на безкомпромисен реализъм в румънското кино от последните няколко години. Филмът би спечелил българската публика и със спомена за "Всичко е любов" - един от хитовете на родното кино в края на 70-те години.

Автор: Маринела Липчева, Редактор: Емануил Видински