Mythos Wehrmacht

И десетилетия след края на Втората световна война сред германската общественост се шири легендата, че редовната армия не е участвала в систематичния геноцид срещу евреи и противници на нацисткия режим. Войската, точно обратното, била воювала "рицарски и достойно" в рамките на класическите бойни действия.

Нацисткият режим - сила и власт за военните

Това не е вярно. Вермахтът е централен елемент от стратегията на Хитлер за масовите убийства още от 1933 година, дава ясно да се разбере историкът от Хамбург Ханес Хеер:

"Първата институция, която Хитлер кани на подробен разговор след назначаването му за райхсканцлер, са главнокомандващите на сухопътните войски и на военноморския флот заедно с новия министър на отбраната на Райха. В хода на този разговор той ясно излага програмата си за жизнено пространство чрез военна експанзия на изток, реванш за мирния договор от Версай и всеобща военна мобилизация на населението, в това число изолирането на всички пацифистични или марксистки сили".

Райхсверът, който въз основа на Мирния договор от Версай след Първата световна война не бива да надхвърля численост от 100 хиляди души, подушва шансовете си за промяна. Нацисткият режим обещава на военните сила и власт:

"Новият министър на отбраната на Райха и съответните главни командвания интензивно и незабавно стават незаменими. Без да им бъде оказван какъвто и да било натиск, а съвсем доброволно, за да се харесат на Хитлер, те започват с нацификацията на Райхсвера. След само една година Хитлер констатира със задоволство: "Райхсверът е втората опорна колона на нашата държава редом с партията".

Чистката започва отрано

Още година преди режимът да стартира систематичните гонения на евреите с нюрнбергските "Закони за чистотата на расата", Райхсверът вече е уволнил всички военнослужещи от еврейски произход. Антисемитските принципи на "расовата теория" вече са централна част от обучението на офицерския състав. Хитлер награждава това усърдие: Райхсверът е превърнат във Вермахт, който в хода на войната нараства на 19 милиона, като по този начин към края на Втората световна война всеки четвърти германец е част от него.

Ето защо след войната виновниците съставляват най-големия дял от населението. Затова и след Втората световна война германската общественост си харесва мита, че Вермахтът, за разлика от войските СС, не е участвал в гоненията на евреите. Това обаче не е вярно, обяснява историкът Хеер. Вермахтът наистина не е имал лагери, но е участвал в избиването на евреи на бойното поле, половината от избитите европейски евреи са разстреляни посред бял ден на окупираните територии. С карабини армейски образец.