Млякото увеличава риска от рак?

70-часова работна седмица, никава отпуска и доходи под средното германско ниво - така живее германският млекопроизводител. Каква трябва да бъде нормалната цена на млякото? И има ли нужда от млечни субсидии? Днес в Берлин се провежда среща на върха по проблемите на млекопроизводителите. В тази връзка Ви предлагаме няколко факти за млякото:

Колко мляко пият германците?

Годишно германецът консумира средно около 90 килограма пресни млечни продукти. Към тях спадат прясното мляко, сиренето и маслото. Според Сдружението на млекопреработвателната индустрия, през 2013 година германецът е изпил 53 литра прясно мляко, изял е 24 килограма сирене и шест килограма масло.

А останалата част от Европа?

Консумацията на млечни продукти на глава от населението в Ирландия е значително по-голяма. Според статистическите данни на Евростат, през 2013 година ирландецът е изпил средно 142 литра мляко. Същевременно на всеки един гражданин от 28-те страни членки на ЕС се падат средностатистически по 65 литра прясно мляко на година. Излиза, че германците са доста по-назад в класацията с изпитите 53 литра на глава от населението. В статистиката обаче е включено само кравето мляко. Тя не обхваща соевото и бадемовото мляко, които вече се срещат масово дори и в евтините търговски вериги.

Полезно ли е млякото?

Ако се вярва на млекопреработвателната промишленост, хората не бива да консумират "неживотински млека". Експертите твърдят, че соята и бадемите не могат да заместят всички хранителни вещества, които се съдържат в кравето мляко. Млякото е най-известният доставчик на калциий за човешкия организъм. А калцият е много важен за костната система и зъбите. Германскато дружество за хранителна култура препоръчва дневна доза от един грам калций под формата на 250 мл мляко или две плочки сирене Ементал.

Мляко на всяка цена?

Не непременно. "Ако човек се храни здравословно и консумира много зеленчуци и плодове, може да си осигури необходимото за организма количество калций и без да пие прясно мляко или да яде кашкавал и сирене", казва Ханс Хаунер, професор по хранителна медицина от Техническия университет в Мюнхен. Броколите и бобовите растения, както и някои минерални води също съдържат калций. Всъщност резултатите от различни изследвания сочат, че калцият не е вълшебното средство за костите, както се предполагаше години наред. Това дали някой ще развие остеопороза (болестта на чупливите кости) зависи не само от количеството калций в организма, а и от това колко се движи човек. От изследване на Харвардския медицинки университет например става ясно, че не калцият, а витамин D намалява рисковете от остеопороза. Именно наличието на витамин D в тънкото черво позволява абсорбирането на калция в организма.

Къде се крият рисковете?

Млякото не е напълно естествен продукт. Нормалното мляко от супермаркета е пастьоризирано и хомогенизирано, за да има по-дълъг срок на годност. Вследствие на това човешкият организъм поема изцяло млечната мазнина, а това може да доведе до затлъстяване. Другият проблем се дължи на факта, че днес кравите трябва да дават все повече мляко, поради което пък получават все повече антибиотици - заради възникващите здравословни проблеми. А това означава, че и млякото може да съдържа медикаментозни остатъци, които да доведат до опасна резистентност при човека. Критиците твърдят, че млякото води до различни заболявания - от възпаление на сливиците та чак до рак. Някои експерти например смятат, че консумацията на мляко увеличавала риска от рак на простатата и яйчниците. "Досега има само предположения, но не и достатъчни доказателства, че прясното мляко може да облагодетелства развитието на този вид ракови заболявания", казва експертът от Федералната служба за изследване на млякото и млечните продукти Юрген Шреценмайер. С други думи: според текущото състояние на научните изследвания, няма повод за паника сред любителите на млечните продукти.