Мнимото бреме - бежанците

По цял свят германците са известни като световни шампиони в организацията. Само че тъкмо тя нещо куца в последно време. Известната със своята надеждност германска администрация очевидно достига лимита си в организираното приемане и даване на подслон на близо 200 000 бежанци. Навсякъде се говори за "бедствено положение" и "хаос". Медиите разпространяват кадри на големи спортни зали, изпълнени с матраци, палаткови лагери, хигиенни помещения в приютите за бежанци, които в буквалния смисъл на думата "смърдят до небесата".

Цифрите са относителни

От Алберт Айнщайн знаем, че всичко е относително. Особено числата. На пръв поглед 200 000 бежанци, които тази година ще дойдат в Германия, са твърде много. Но и съвсем малко, в сравнение с над 50-те милиона бежанци по света. Населението на Германия е 80 милиона. В такъв случай на 400 жители се пада по един бежанец. В Ливан например на всеки четвърти жител се пада по един сирийски бежанец. По всяка вероятност цифрата 200 000 изглежда в очите на германците много голяма, защото това са седем пъти повече бежанци, отколкото преди пет години. Имало е обаче и повече. През 1992 година в Германия са дошли почти 450 хиляди бежанци в разгара на войните на Балканите. При това бежанците не застрашиха тогава нито цялостта на Германия, нито благосъстоянието й.

Какво става днес в Германия? Нека първо да отбележим безумието на федерализма. Всяка федерална провинция, всеки окръг и всеки град трябва да приеме бежанци на базата на строго определени правила. Без значение от ситуацията на място. Никой не се интересува дали там има недостиг на жилища или пък безработицата е много висока. Някои кметове и социални сдружения се опитват да правят политика, като демонстративно строят палаткови лагери и след това канят телевизионни екипи от цялата страна. "Елате и вижте, докаде ще стигнем, ако не получим помощ!" Въпреки, че от палатков лагер няма нужда. Дуисбург поведе хорото в това отношение.

Безкрайни бюрократични процедури

Не е случайно, че именно в най-богатата федерална провинция Бавария ситуацията е особено тежка. Местното правителство месеци наред си затваряше очите за това, че ще се наложи да приеме доста повече пристигащи в Германия сирийски бежанци. А броят на бежанците в Бавария и без друго е особено голям. Мюнхен е последната железопътна спирка на влаковете от Италия и Югоизточна Европа, откъдето пристигат най-много бежанци. На място те трябва да преминат през сложната процедура на т.нар. "първи прием", преди да бъдат разпределени в други региони.

Германците са световни шампиони в организацията. И тъкмо в това се корени проблемът. Законът ясно дефинира понятията "бежанец" и "кандидат за политическо убежище". Също така коя група как трябва да бъде подслонена и подсигурена с най-необходимото. Кандидат за политическо убежище е този, който е дошъл по своя воля в Германия - дори ако произхожда от Сирия. Оттук следва, че той трябва да премине през няколкомесечна процедура по признаване, независимо от това, че всички сирийци имат право на постоянен престой в Германия. Докато трае процедурата по признаване, кандидатите за политическо убежище се настаняват в големи общи приюти, дори в населеното място да има и 1 000 свободни тристайни жилища.

Много граждани помагат на място

Някои могат да смятат за осъдително, че по места има редовни протести срещу изграждането на подобни общи приюти. Тези протести са плод на разпространения сред хората страх от присъствието на много чужденци на едно място. Протестите обаче не означават, че германците са принципно против приемането на бежанци. Тъкмо напротив. Последните анкети показват, че виждайки какво става в Сирия, над половината от германските граждани са за приемането на повече бежанци. Германците демонстрират готовност за помощ навсякъде, където пристигат бежанци. Те организират помощни акции, сдружения за подпомагане на бежанците, събират дарения.

С други думи, прекомерно обременена през есента на 2014 година се оказва не Германия, а германската бюрокрация. Съкращаването на процедурите по признаване на бежанците от кризисни региони, децентрализираното им настаняване в нормални жилища, предлагането на курсове по немски език и работа - това са стъпките към бърза интеграция. Никой в Германия не вярва, че бежанците скоро ще могат да се завърнат по родните си места. Обаче добре интегрираните хора, които са благодарни, че могат да живеят тук, са не бреме, а печалба за германското общество.