Многото истини за Голямата война

Във Великобритания се разрази истинска война на думите. От началото на годината учени и политици се карат как точно да бъде отбелязана стотната годишнина от Първата световна война. Британският министър на образованието Майкъл Гоув даде първия изстрел. В самото начало на годината той заяви, че "учени с леви убеждения" разпространявали "непатриотични митове" за ролята на Великобритания в Първата световна война. Според Гоув, тези учени характеризирали Голямата война като "отвратителна кланница", с което принизявали "патриотизма, честта и смелостта" на хората, дали живота си в името на "правото дело", а именно - съпротивата срещу германското нападение.

"Нека кажем истината"

Тристан Хънт, ляволиберален учен и говорител на Лейбъристката партия по въпросите на образованието, отвърна на Гоув, обвинявайки го, че в навечерието на изборите за Европейски парламент се опитвал да подклажда националистически и антиевропейски настроения. "Консерваторите явно не са в състояние да намерят адекватен и достоен отговор на събитията от Първата световна война", коментира Хънт.

Британското правителство, ръководено именно от консерваторите, твърди на свой ред точно обратното: 100-годишнината от Първата световна война ще бъде отбелязана подобаващо, а планираните прояви ще припомнят по достоен начин за трагичните събития от началото на 20-и век. Правителството е предвидило огромен брой мероприятия, като за целта са заделени милиони лири. Министърът на образованието Майкъл Гоув иска обаче повече. Проблемът - според него, е в това, че се игнорирал въпросът за вината, а това обезчестявало жертвите.

Макс Хейстингс, автор на "Катастрофата 1914" - една от многото нови книги за Голямата война, отива още по-далеч: според него победата над Кайзера била поне толкова важна, колкото и победата над Хитлер през Втората световна война. "Военната цел на Кайзерова Германия не е много по-различна от тази по времето на Хитлер. Кайзерът също е искал да господства в Европа", пише Хейстингс. Той твърди, че историята е била пренаписана и изкривена, само и само да не се засегне днешна Германия. По този начин обаче, смята Хейстингс, се нанася обида на Великобритания - една нация, която е доказала, че не се бои от истината за своето военно минало. "Съвременна Германия е прекрасна страна с превъзходна демокрация, която всички ние много уважаваме", казва Хейстингс. "Но ако поне малко ни е важно какви познания предаваме на идните поколения, би следвало да се опитаме да кажем истината", твърди Хейстингс.

"Най-голямата грешка в съвременната история на Великобритания"

Само че "истината" за Голямата война е по-сложна, околкото предполагат Хейстинг и Гоув. В дискусията междувременно се включиха много експерти, включително историци, които в никакъв случай не могат да бъдат описани като хора с леви убеждения. Един от тях - професорът по история от Харвардския университет Ниъл Фъргюсън, твърди например, че Великобритания е трябвало да остане встрани от конфликта, тъй като не е била пряко застрашена. Той нарича британското участие във войната "най-голямата грешка в съвременната ѝ история".

Фъргюсън пише още, че е грешно да се сравнява Кайзерът с Хитлер. Целите на Кайзер Вилхелм не били толкова маниакални и мегаломански, колкото тези на Хитлер. Според него Великобритания е трябвало да изчака и да се намеси чак по-късно, в по-благоприятен за нея момент, вместо да се впуска в тази сурова и разрушителна битка, довела до пълно изтощение не само на британските ресурси. Тази война, според Фъргюсън, на практика разсипва цяла Европа и допринася за раждането на двете най-големи тирании на 20-и век: нацистка Германия и сталинисткия СССР.

Британската война на думи продължава да кипи. Тя едва ли ще приключи и след големите възпоменателни тържества, предвидени за лятото.