"Моето тяло. Моите права"

Гласът на Адриана звучи от малък високоговорител в изложбените зали на Palais de Glace в Буенос Айрес: "Принудителното майчинство рядко е щастливо". Снимките показват една жена в средата на 40-те, къса коса и решителен поглед. Тя е една от портретираните във фотопроекта "11 седмици, 23 часа, 59 минути", който е посветен на нелегалните аборти в Аржентина. Преди 30 години 19-годишната тогава Адриана слага край на една нежелана бременност - тайно, защото абортите в Аржентина са забранени дори и през първите 12 седмици на бременността.

Независимо от законовата забрана и обществената нетърпимост към абортите, по официални данни на аржентинското министерство на здравеопазването близо 500 000 жени в 40-милионна Аржентина ежегодно се решават на такава стъпка. В Германия, с население от около 82 милиона души, броят на абортите е към 100 000 годишно. "Амнести Интернешънъл Аржентина" смята, че тази разлика се дължи и на липсата на здравна просвета и превенция.

Свободата сам да решаваш

"Абортите са ежедневие в Аржентина, независимо от това, че са забранени", казва 34-годишната германска фотографка Лиза Франц, която живее и работи в Буенос Айрес. Заедно с аржентинката Гуадалупе Гомез Верди и французойката Леа Мьорис те се захващат с тази тема-табу. Техният фотографски проект показва личните съдби на жени и двойки, той портретира обаче и активни феминистки, както и лекари, които се застъпват за въвеждането на легален аборт.

Авторките искат да покажат, че жените имат право сами да решават дали да станат майки или не. А това е твърде парлива тема в Аржентина. Макар страната да обича да се демонстрира като образец за равноправие между половете в Латинска Америка, факт е, че мачизмът - господството на мъжа и поведенческите модели, налагащи това превъзходство над жената, е пуснал дълбоки корени в цялото общество. Както казва Лиза Франц - “Цени се не жената като индивид, а функцията й на майка”.

Няколко седмици след началото на изложбата пред залите на експозицията преминават две дузини маскирани лица. През носените от тях тонколони звучи ту аржентинският национален химн, ту "Аве Мария". В акцията участват почти само мъже. "Феминистките - на клада!", викат те. А към фотографките Лиза Франц и Леа Мьорис е адресирана настоятелна покана: "Вън чужденките, които искат да убиват аржентински бебета!"

Въпросът за цената

Натискът от страна на католически и консервативни групировки постоянно възспира провеждането на широка честна дискусия в обществото. Лиза Франц е убедена, че изборът на аржентинеца Хорхе Берголио за Папа допълнително затруднява този процес.

Президентката на страната Кристина Фернандес де Кирхнер във всеки случай не проявява голям интерес към темата, очевидно защото не желае да заеме позиция по един толкова парлив за страната въпрос и то тъкмо преди парламентарните избори в края на октомври, смята Мариела Белски от "Амнести Интернешънъл".

Това въпрос има политическо, но и финансово измерение. Според Герман Кардозо легализирането на абортите би натоварило системата на общественото здравеопазване с огромни разходи. 54-годшният лекар от провинция Буенос Айрес също е сред портретираните в проекта. Той самият оперира жени, които желаят да абортират. Прави го нелегално и по лично убеждение и, както сам подчертава -срещу заплащане, което е в зависимост от доходите на пациентките. Максималният му хонорар обаче е 3 500 песос, или около 450 евро.

"Други лекари взимат много повече, понякога дори десет пъти по-скъпо", казва Кардозо и добавя: "Забраната на абортите не е спряла нито една жена да прекъсне бременността. Само дето в отчаянието си жените са принудени да плащат ужасяващи суми, а онези, които не могат да си го позволят, ходят при шарлатани или сами правят опити да пометнат - често с фатални последици."

Обществото и забраните

По данни на "Амнести Интернешънъл" между 60 000 и 80 000 нелегални аборта водят до усложнения, от които около 100 завършват фатално. Забрани за извършване на аборти има и в други латиноамерикански държави като Чили, Никарагуа и Ел Саладор, където абортите се преследват наказателно.

В някои други държави на региона законите междувременно бяха до известна степен либерализирани: Уругвай, Куба и Мексико-Сити разрешават прекъсване на бременността през първите 12 седмици. Бразилия, Колумбия, а от септември 2012 и Аржентина, позволяват поне на жени, които са били изнасилени, да абортират. Друго изключение се прави за онези, чиито живот и здраве са застрашени от бременността.

"Ние не сме политици, а се занимаваме с изкуство. Целта на нашите фотоси е да прекратим мълчанието по една тема-табу, която засяга милиони жени по света", казва Лиза Франц и се надява изложбата "Моето тяло. Моите права", която преминава в рамките на кампанията на "Амнести Интернешънъл", да бъде показана и в Европа. Дебатите по законодателството, свързано с абортите, набира скорост и на Стария континент. Управляваната от консерваторите Испания например иска да затрудни абортите, а в Италия расте броят на медиците, които по морални съображения отказват да оперират за прекъсване на бременността.