Мръсният гешефт с ромската кръв

Ако живееш в България и се нуждаеш от операция, то сам трябва да си набавиш необходимата кръв - от роднини, познати или от свободния пазар. Той обаче не се оказва чак толкова свободен - контролира се от търговци на кръв, които печелят от кръвта на донори, предимно от ромски произход.

За да разбере как функционира схемата, екипът на германската телевизия ZDF е използвал скрита камера. Още в градинката пред Националния център по кръвопреливане и хематология в района на столичната Централна гара журналистите били пресрещнати от услужливи роми, движещи гешефта с кръв. Те знаят прекрасно, че българските болници изпитват недостиг на кръвни банки, както и че много пациенти са принудени сами да си набавят кръв, например за планирана операция.

Зависими от циганската кръв

Така нуждаещите се попадат в ръцете на ромските кланове, контролиращи черния пазар на кръв. Цената е 250 лева в брой за 500 милилитра кръв. Ако клиентът приеме сделката, той дава името на пациента и болницата, в която ще бъде опериран. После дилърът предава листчето с нужната информация на втори човек по веригата, който от своя страна намира доброволен кръводарител. Цялата процедура отнема между 30 и 40 минути преди клиентът да получи от дилъра бележка за дарената кръв.

В предаването на ZDF се разказва историята на един от доброволните ромски кръводарители - Янко Симеонов, на 42 години, от столичния квартал "Факултета". Той е безработен и всеки 8 седмици е принуден да продава кръвта си. Но за далеч по-малко пари от получаваните от босовете на кръвната мафия 250 лева за кръвна банка. Само 50 лева от тази сума е за кръводарителя, останалите се разпределят между дилърите в схемата. При последното кръводаряване Янко е получил дори само 45 лева. Но заради мизерията, в която живее, е доволен и на това. Забранено му е сам да заговаря клиент. Ако наруши забраната, не го очаква нищо добро - в най-добрия случай ще се отърве само със счупени крака. Съпругата му Емилия, също безработна, се оплаква пред камерата, че циганите са дискриминирани и смятани от българите за нечистоплътни и крадливи. "Но искат кръвта ни", отбелязва 42-годишната Емилия.

Мизерното здравеопазване

Макар за кръводаряване в България да се полагат два допълнителни почивни дни, даряването на кръв не е популярно сред българите. В страната се отказват операции заради липсата на кръводарители. По времето на социализма кръводаряването беше издигнато до колективно задължение, днес то разчита на добрата воля на кръводарителите. За д-р Румен Пандев съществуването на черен пазар на кръв е само един от симптомите на мизерията, настанила се в българското здравеопазване. Кръв би могла да бъде внасяна от чужбина, но няма пари за това, казва Пандев и показва пред камерата овехтялата престилка, с която влиза на операции.

И понеже нямат пари, болниците изискват от пациентите сами да си осигуряват кръв за наложителните кръвопреливания. И тогава опират до услугите на кръвната мафия - роми, които живеят от търговията с кръв и които експлоатират други роми, продаващи на безценица кръвта си. Официално търговията с кръв в България е забранена и се наказва с глоба до 5 000 евро. Янко обаче не се вълнува особено от това. Той не смята, че върши нещо нередно - с дарената от него кръв той помагал на други хора. И след 2 месеца отново ще продаде кръвта си. Срещу има-няма 25 евро.

АГ/ЦДФ/ТП/ВВ, Емилиян Лилов

Редактор: Мария Илчева