Мюсюлманите в САЩ: интегрирани, но нежелани

"Имаме прекрасни отношения с ФБР, министерството на финансите, министерството на външните работи и различни правоприлагащи органи" - това можете да прочетете на сайта на мюсюлманския център ADAMS, което е съкращение от началните букви на "All Dulles Area Muslim Society". Обществото е религиозно средище за повече от 5 000 мюсюлмански семейства и е една от най-големите мюсюлмански общности в Америка.

"Искаме да сме сигурни, че хората знаят кои сме ние и че отхвърляме тероризма и екстремизма", обяснява Ризаун Джака, говорител на обществото ADAMS. Затова не е случайно, че на сайта изрично се подчертава равнопоставеността на жените, тясното сътрудничество с други религиозни общности, както и благотворителността.

И с право. След атентатите на 11 септември, мюсюлманската общност, намираща се в близост до столицата Вашингтон, става прицел на омразата. Още в същия ден в старата джамия се влиза с взлом, а табелите, обозначаващи строежа на нова сграда - биват изгорени. Въпреки това, уточнява Джака, другите религиозни общности в околността изразяват своята солидарност: организират цивилни пред джамията, предлагат да придружават мюсюлманските жени, които се страхуват да се движат сами из града.

Вандализъм и насилие срещу мюсюлманите

Според Роберто Маро, който също като Джака е член на управителния съвет на ADAMS, дискусиите за строеж на ислямски център в близост до кота нула в Ню Йорк са политически мотивирани: "Така много лесно се печалят гласоподаватели." Дори изгарянето на корана от пастора във Флорида за публична демонстрация. Не рядко медиите имат пръст във вълнението около подобни акции, смята Маро.

Въпреки това той е оптимист. Рано или късно американските мюсюлмани ще бъдат интегрирани в обществото, точно както католиците, италианците или ирландците през изминалото столетие. Маро сочи за пример дебатите, когато Джон Кенеди е избран за първия президент католик в историята на САЩ. Тогава дори се е дискутирал въпросът, към кого на първо място ще бъде лоялен Кенеди - към Америка или към папата. Въпреки това ще трябва да мине още време преди фактът дали си католик, или мюсулманин в Америка да изгуби значение.

Самира Хюсейн, ппалестинка, която живее северно от столицата на Америка, вече се е сблъсквала с негативното отношение към мюсюлманите. Всичко е започнало с войната в Персийския залив. "В началото драскаха по колите ни, пукаха им гумите, повреждаха вратите на домовете ни, хвърляха по нас боклук и мъртви птици, разваляха градините ни", разказва Хюсейн. Децата им са били бити всеки ден в училище и преследвани по пътя към дома. А атентатите на 11 септември 2001 им създават допълнителни проблеми, Хюсейн е дискриминирана дори на работното си място.

Информация и обществена дейност

В отговор на насилието и дискриминацията Самира Хюсейн решава да засили обществените си ангажименти: в училищното настоятелство, в общоността. Тя обяснява на учениците защо носи забрадка. Нейното оръжие е образованието, казва Самира Хюсейн: "Искам да обясня на хората моята религия и най-добре е да се започне с децата."

Ако децата разберат религията и културата на мюсюлманите, то тогава ще променят и гледната точка на родителите си. Днес мюсюлманката твърди, че ангажиментът й е имал успех. През 2002 година тя е наградена за приноса си в борбата с нетолерантността.

И Туфайл Ахмад настоява американските мюсюлмани да се ангажират по-активно с обществена работа, за да се интегрират по-успешно в обществото. "Индийците и пакистанците имат репутацията, че живеят в големи къщи и не се грижат за бедните", разказва той. Ахмад е роден в Индия, живял е в Пакистан и през 1973 се установява в САЩ. Веднага след атентатите той решава да се ангажира обществено. Отначало организира дискусии, а в последствие се захваща и с общественополезна работа.

По-добре от другаде

От 2001 мюсюлманите в окръга Монтгомъри събират храни за крайно нуждаещите се. Ахмад не се притеснява да застане дори пред някой супермаркет и да моли за помощи. Така всяка година се събират стотици килограми храна. Доброволците са клали дори крави, а месото са раздавали на бедните. "Малцинствата в окръга вече са станали мнозинство, но забелязали ли сте, че цялата общественополезна работа се извършва от белите?", коментира Ахмад. Той иска да промени нещата.

Въпреки всичко дискриминацията на мюсюлманите в окръга Монтгомъри не е толкова изявена, коментира Валед Хафиз. Сириецът е живял 20 години в Германия и работи от 10 години в САЩ. Той е член на "Ислямската фондация Монтгомъри каунти", организация с нестопанска цел на местните мюсюлмани. При техните акции помагат средно между 300 и 400 активни члена. "В тази област хората са по-добре информирани", обяснява Хафиз. "Хората в Тексас или в Западна Виржиния все още не знаят къде се намира Сирия или Йордания или пък кой е виновен за атентатите на 11 септември."

Гулед Касим е дошъл от Сомалия през 1985 едва пет годишен. Сега той е президент на мюсюлманската фондация, служил е обаче и в американската армия. Ако го попитате като какъв се чувства, Хафиз отговаря: "Не бихте попитали това един християнин, въпросът е подвеждащ", но веднага уточнява: "Аз съм американец и мюсюлманин или ако искате - мюсюлманин и американец. Редът няма значение."

Автор: Кристина Бергман/ Виктория Иванова

Редактор: Благородна Григорова