Мюсюлманите ли заложиха ценностите ни на карта?
1 септември 2011Джордж Уайдънфелд, издател, космополит и член на Камарата на лордовете във Великобритания коментира на страниците на "Ди Велт":
Който сравнява опасностите от световния ислямистки терор с убийствените ексцесии на десния екстремизъм, с грозните крайности на Арабската пролет или с касапницата в Норвегия, плува в опасни води. Напоследък сякаш се налага тенденцията да се търсят смекчаващи вината обстоятелства или дори да се проявява разбиране към изстъпленията.
Строгата имиграционна политика ли е виновна за огорчението у мнозина мюсюлмани? Действително ли имигранти от Близкия Изток и Африка заливат държавите в Северна Европа? Подценяваме ли чувствата на малцинствата в ислямските анклави на Франция, Великобритания и Германия? Всичко това са може би разбираеми реакции, но при по-внимателно вглеждане, по-голямата опасност е тази от световен джихадизъм. Зад него стоят армии, проповедници, тайни мрежи, банкови сметки и експерти, които използват най-новите технически достижения.
Беззъбие и скованост
От другата страна, тази на десните екстремисти, досега има само отделни малки групи фанатици, които си присвояват идеите и методите на терористичните движения. Тяхната сила обаче расте с успеха на ислямистките екстремисти и с разочарованието на обикновените хора от беззъбата реакция на свободния свят, най-вече от отдръпването на САЩ и парализата, поради която Европа не може да подхване решаваща битка срещу терористите.
На шахматната дъска на дипломацията играта достигна критичната си фаза. Свидетели сме на едно от особено крупните преобразувания в световната история. Америка е във външнополитическа дефанзива, а във вътрешната и в икономическата си политика е притисната от кризи. Атлантическият съюз е по-безпомощен от когато и да било преди, а европейското единение е подложено на най-тежкото си изпитание. Европа се затваря в себе си, чувства се застрашена от симптомите на несигурно икономическо бъдеще.
Къде остава волята за самозащита?
Дали поколението, свикнало да се радва на свободата в условията на благоденствие, е изгубило воля да се бори за бъдещето си? Дали това поколение може все още да поддържа и налага националните ценности или е застрашено да се изгуби в криворазбрания мултикултурализъм? Волята за самозащита, съзнанието, че нашите ценности са заложени на карта, трябва да се въплъти в недвусмислени дела, ако не искаме да паднем в жертва на безогледните сили.