Мюсюлманите - с привилегии пред съда?

Иса С. е на 24 години. Той е роден и израснал в Германия, а родителите му са от Афганистан. В продължение на две години младежът имал връзка с германката от американски произход Джолин С. Пред родителите си Иса обаче премълчавал, че има приятелка. Той предполагал, че те няма да я одобрят, тъй като не била от афганистански произход. След време Джолин забременяла и отказала да абортира. Тя била готова да отгледа детето си сама. Иса обаче не бил съгласен, защото това би означавало, че детето няма да бъде въведено в исляма. През февруари 2013 той убил приятелката си с множество удари с нож в гърба.

Преди броени дни съдът във Висбаден осъди Иса С. на доживотен затвор. Съдията Ролф Фогел обаче отхвърли внесеното от прокуратурата искане да се признае, че извършеното деяние се отличава с особена тежест. Признаването на особена тежест би предотвратило възможността младежът да излезе от затвора предсрочно - след като излежи 15 години от присъдата си. Съдът аргументира решението си с "неукрепналата личност" на обвиняемия, както и с това, че "той се намирал в безизходна ситуация поради културния си и религиозен произход".

''Привилегии не бива да има за никого''

Родителите на убитото момиче реагираха с възмущение. И не само те. Адвокатката Бригита Бил, която е проследила съдебния процес, както и още редица други подобни дела, също не проявява разбиране за аргументацията на съда. Според нея, по този начин се дава "фатален сигнал" за това, че мигрантите в Германия явно се ползват с някакъв "културен бонус". "Във всички съдебни процеси, които съм проследила досега, винаги се е казвало недвусмислено, че убийството на човек заради "накърнена чест" само по себе си представлява низък мотив. Защо в този конкретен случай нещата се разглеждат по различен начин", пита адвокатката.

Професорът по право от Ерланген Матиас Рое също смята, че съобразяването с културния произход на обвиняемия е неоснователно. В същото време той обаче признава, че при съдебните решения е редно да се взимат предвид причини от личен характер - например, ако обвиняемият е бил силно уязвен или ако се е страхувал, че ще бъде изцяло откъснат от обичайната си социална среда. Подобни обстоятелства могат да се взимат предвид при определянето на тежестта на вината. В някои случаи става дума за "трудно доловими граници", обяснява юристът.

От друга страна обаче германското законодателство е твърде категорично в оценките си за т.нар. убийства на честта. "Невъзможно е например някой да получи по-тежка или по-лека присъда заради религиозната си и/или културна принадлежност", казва Рое. Това беше недвусмислено уточнено в решение на федералния Апелативен съд в Карлсруе през 2004 година. Основният критерий за взимането на решенията е правната общност на Федерална република Германия, а не светогледът на някоя определена народностна група", подчертава Матиас Рое. Според Апелативния съд, няма и не бива да има никакви културни или религиозни привилегии. Тъкмо това правило обаче изглежда нарушено сега от съда във Висбаден.

Коранът забранява убийствата

Председателят на Централния Съвет на мюсюлманите в Германия Айман Мазиек също критикува "културния елемент" в обосновката на съда от Висбаден. "Не одобрявам факта, че в този случай са се съобразили с подобен фактор. А и не ми е било известно, че нашият наказателен кодекс предвижда подобна възможност", казва той. Мазиек смята, че е недопустимо т.нар. убийства на честта да се обясняват във връзка с ислямската религия или ислямската култура.

"Не може да се правят никакви културни или религиозни отстъпки, щом става дума за нарушаване на човешките права и щом има нарушения на наказателното право", казва Мазиек. Неговата оценка е категорична: "Подобни убийства не бива да се поставят в какъвто и да било религиозен контекст и не бива да се обясняват с исляма". Той допълва, че ислямът забранява по най-категоричен начин убийствата. Това било записано и в Корана и спадало към основните постулати на религиозното учение.