Назад към държавната икономика

България има 249 държавни компании. От тях само 92 са на минимална печалба. Съмнително е обаче "доколко тази печалба е реална". В тях цари несигурност, често по политически причини се сменя мениджмънтът им. Натрупали са 9 милиарда лева дългове, поради което "ресурсите им за инвестиции са ограничени, набирането на нов финансов ресурс е все по-скъпо и все по-трудно". При това обществените цели, които преследват тези компании, са "неясни" – т.е. не е ясно за какво съществуват.

Такава картина описа преди броени дни отговарящият за икономиката вицепремиер, след което заключи, че "държавата е лош стопанин". Това заключение не звучи изненадващо. Потвърждавано непрекъснато от практиката през последните двайсетина години, то се превърна в една от най-устойчивите и често повтаряни фрази. Но това очевидно не е достатъчно. Така сега за мнозина би било логично държавата да се освободи от скъпоструващото и ненужно бреме. Правителството обаче дава все по-ясни сигнали, че е избрало обратната посока.

На "изкуствено дишане"

То явно няма никакво намерение да прекрати поддържането на закъсали държавни компании на "изкуствено дишане", чрез вливане в тях на публични средства.

Една от първите стъпки му стъпки например бе да прекрати напредналата процедура за приватизация на поделението за товарни превози на БДЖ. Приватизацията можеше да бъде спасителна глътка въздух за цялата амортизирана, неефективна, постоянно губеща и затънала в над 650 милиона лева дългове компания. Вместо това в бюджета за следващата година са предвидени нови 30 милиона лева държавна субсидия.

Сходна е картината в сопотския оръжеен завод ВМЗ – остарели оборудване и технологии, неефективно производство, трупащи се загуби, постоянен финансов глад. Няма пари за инвестиции, нито пък за връщане на натрупаните дългове (150 милиона), за заплати (съвсем скромни, но за огромен персонал) и за суровини и материали, за да бъдат изпълнени дори епизодичните и крайно недостатъчни поръчки. И тук приватизацията от години се отлага или проваля. За сравнение – частна българска фирма произвежда повече аналогична продукция с три и половина пъти по-малък персонал. А пък отделената и приватизирана преди 10 години част от ВМЗ процъфтява с растящи приходи и печалби, нови инвестиции и планове за разширяване. От години и ВМЗ е на постоянни "държавни инжекции". Последната бе направена от днешното правителство под формата на "план за стабилизация", като заради европейската забрана за директна финансова помощ близо 30 милиона бяха взети от друга държавна компания.

Аналогична е ситуацията и в държавните ВИК дружества, а и в "Български пощи".

Опит за връщане от отвъдното

Заради обективното им състояние и досегашния опит перспективите пред тези компании не изглеждат розови. Много е вероятно рано или късно те да се присъединят към списъка със затворени предприятия, минали по същия път – когато цената на "изкуственото дишане" стане непосилно висока и най-после се стигне до идеята за приватизация, обикновено вече е късно.

Днешното правителство е далеч от тази идея. Нещо повече – то се кани да съживява отдавна мъртви индустриални гиганти. И ако при металургичния комбинат "Кремиковци" все пак става дума за неизвестен частен инвеститор, съживяването на торовия завод "Химко" във Враца се планира да стане с публични средства.

Голямата идея, по думите на министъра на икономиката, е "да реиндустриализираме българската икономика". Конкретната цел пък е да се открият 500 работни места в район с голяма безработица. Затова Българският енергиен холдинг (обединяващ държавни енергийни дружества с общо около 6 милиарда лева дългове) ще предостави 50 милиона лева за пускането в действие на "най-новите" инсталации на завода. Според авторите на идеята, нововъзникналото предприятие може да бъде печелившо, въпреки че тя не е придружена с никакви анализи и разчети за нужната инвестиция, за нейната възвръщаемост, за себестойността на продукцията и евентуалните пазари.

Според специалистите това "връщане от отвъдното" е невъзможно или поне не на тази цена. Първо огромната част от оборудването на някогашния завод или липсва, или става само за старо желязо. "Най-новата" му инсталация е още от 1983 година. Там вече няма електроснабдяване, водоочистваща инсталация и складова база. Освен това дружеството в момента е частна собственост, намира се в процедура по несъстоятелност и има 86 милиона лева задължения. На всичкото отгоре при днешната цена на природния газ себестойността на продукцията ще е такава, че предприятието ще губи по 200 долара от всеки произведен тон.

Нови държавни фирми

Освен да поддържа съществуващи и да съживява вече несъществуващи предприятия, държавата се кани да разгърне още предприемаческа дейност с публични средства като създаде нови фирми. Новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране например планира ново държавно строително предприятие. По думите на министъра, "това се налага, тъй като нито една българска строителна компания няма капацитет да участва в търгове за големи обекти". Новата фирма щяла да помогне на строителния бизнес "да се върне на чуждестранните пазари". Познаващи този бизнес обаче твърдят, че има поне няколко големи български частни строителни компании, които успешно печелят търгове и изпълняват поръчки в чужбина. А държавата пък и без това вече притежава две строителни компании. И ги управлява така, че те са затънали в дългове и практически фалирали, въпреки опитите за "оздравяването" им. Освен това засега не са ясни нито цената, нито източниците за финансиране на новата държавна компания. Такива средства в новия държавен бюджет не са заложени.

Министърът на икономиката пък заговори за изграждане на държавен хипермаркет, в който да се продават само български стоки, като подкрепа и защита на българските производители. Идеята вероятно е в отговор на техните оплаквания от налаганите им от големите търговски вериги условия. При днешния изключително конкурентен пазар обаче е твърде съмнително, че идеята може да успее и да оправдае надеждите на българските производители да продават стоките си по-скъпо, отколкото го правят сега. Освен ако, разбира се, държавата не реши да премахне частната конкуренция, което засега изглежда невероятно.

Политически причини

Описаните дотук действия и намерения представляват опит да се опровергае досегашният опит и да се докаже, че въпреки всичко държавата може да бъде и добър стопанин. Донякъде той може да бъде обяснен с принципната идеологическа привързаност на левите партии към по-активното присъствие на държавата в стопанския живот. Но също така изглежда много вероятно да става дума и за конюнктурни политически съображения.

На фона на твърде турбулентните обществени настроения и перманентната политическа криза през тази година, днешните управляващи очевидно в по-голяма степен и от предшествениците си се притесняват от разпалването на нови огнища на социално недоволство и се стараят да ги потушават с всякакви средства. Стремят се освен това да отговорят на очакванията на не малка част от избирателите, за която приказките за държавна намеса и реиндустриализация "галят ухото".

Възможно е, разбира се, зад някои от изложените намерения да се крият и конкретни схеми за източване на публични средства. Такива схеми са използвани неведнъж, включително през последните години, което накара отговарящият за икономиката вицепремиер да каже, че е "необходимо държавата да предприеме действия за повишаване на финансовата дисциплина в държавните дружества".

На фона на тежкото състояние на държавните финанси обаче, отклоняването на средства за скъпоструващи начинания с недоказана и съмнителна необходимост и ефективност за сметка на и без това хронично недофинансирани сфери като здравеопазването и образованието например би създало на управляващите нови проблеми. Затова е и твърде вероятно споменатите начинания да останат само на думи.