Най-важната цел на Путин сега
22 септември 2015Гернот Ерлер, пълномощник на германското правителство за Русия, се завърна наскоро от Москва, където се срещна с руски депутати, както и с представители на работната група "Гражданско общество" в рамките на руско-германския форум "Петербургски диалог". Никита Жолквер разговаря с него за руската политика по отношение на Сирия и Украйна.
Дойче Веле: На Запад се питат какви цели преследва президентът Владимир Путин с политиката си в Сирия. Вие научихте ли нещо ново по този въпрос в Москва?
Гернот Ерлер: Всички разбраха, че руският президент крои някакъв по-голям план за Сирия, който смята да представи пред Общото събрание на ООН на 28 септември. Някои подробности обаче вече са известни. Най-общо идеята му е да бъде създаден широк антитерористичен алианс. Става дума за международна коалиция, към която да бъде привлечен и сирийският президент. Путин е уверен, че без Асад не може да бъде даден сериозен отпор на "Ислямска държава" и другите ислямски екстремисти.
Доставките на оръжие и полетите на руски транспортни самолети до Сирия също породиха много въпроси, включително в САЩ. В тази връзка в Москва получих уверения, че Русия няма да създава там нова военна база. По-скоро става въпрос за военни помощи, включително за обучение на военнослужещи от армията на сирийския президент.
Дойче Веле: А какво мислите Вие самият относно целта на Москва в региона?
Гернот Ерлер: Най-вероятно става дума за не една, а няколко цели. На мен ми се струва, че сега руският президент вижда шанс да извади страната си от международната политическа изолация, в която тя изпадна заради конфликта в Украйна. И той смята да постигне това с помощта на по-конструктивен подход към проблема с изпълнението на Минските споразумения и като говори по една тема, която безпокои всички ни - знаете колко много бежанци от Сирия пристигат в Европа, най-вече в Германия. Путин иска да сложи край на изолацията от последните месеци и да се върне на геополитическата сцена.
Дойче Веле: А как, според Вас, трябва да реагира на това Западът? Трябва ли да приеме неговото предложение и да започне да разглежда Асад като свой временен съюзник в борбата срещу "Ислямска държава"?
Гернот Ерлер: Не мисля, че този опит за легитимация на режима на Асад, представяйки го като борец срещу тероризма, ще бъде успешен. За нас обаче е интересен фактът, че в Русия очевидно е налице готовност за водене на политически разговори по темата и ние трябва да се възползваме от това.
Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер също смята, че след успешно приключилите преговори по иранската ядрена програма можем да се възползваме от натрупания положителен опит за стартиране на нов политически процес по отношение на Сирия.
Щайнмайер е привърженик на идеята на пратеника на ООН за Сирия Стефан де Мистура за създаването на четири работни групи към Международната контактна група, която по същество си прилича с варианта, който ОССЕ се опитва да използва за решаването на конфликта в Украйна. Едно е ясно: без участието и конструктивната роля на Русия проблемите в Средния и Близкия Изток не могат да бъдат решени.
Дойче Веле: В думите Ви долавям оптимизъм относно шансовете за решаване на конфликта в Украйна. Или греша?
Гернот Ерлер: Ако целта зад големия нов план на Путин наистина е да изведе страната си от международната изолация, както предполагам аз, то тогава има надежда - както за Сирия, така и за Украйна.
Дойче Веле: Но нали сепаратистите в Украйна са твърдо решени да проведат на 18 октомври избори по свои собствени правила в контролираните от тях територии. И то въпреки че само преди броени дни външните министри от "Нормандската четворка" обсъждаха възможността за отмяна на изборите. Може би Кремъл вече не разполага с лостове за влияние върху сепаратистите?
Гернот Ерлер: Мисля, че Кремъл разполага с огромно влияние над тях. Това пролича и в наложеното от третия опит примирие от 1 септември, което в общи линии се спазва. Настъпиха промени в позициите както на сепаратистите, така и на украинските сили. Най-вероятно зад това стои Русия, която бе заинтересована третият опит за примирие да бъде успешен. На 12 септември външите министри изразиха ясно желанието си Русия да се опита да въздейства на сепаратистите. Ако бунтовниците не променят позицията си, това може да застраши Минския процес.
Дойче Веле: Значи ако изборите все пак се проведат...
Гернот Ерлер: Ако това все пак се случи, ще се изправим пред сериозен проблем. Тогава Киев може да реши, че сепаратистите не се придържат към договореностите от Минск и от своя страна също да започне да нарушава условията на примирието. Това може да застраши целия мирен процес. Но Русия знае, че нещо подобно би означавало продължаване на санкциите.
Дойче Веле: В Москва навярно са Ви разпитвали за бежанската вълна, която, според Кремъл, е "проблем на ЕС". Това отношение не е ли цинично?
Гернот Ерлер: Лично мен не ме изненадва този подход на Москва. Русия смята, че корените на проблема трябва да се търсят в нахлуването в Ирак през 2003 година, както и в подкрепата, оказана на противниците на режима на Асад. Според руснаците, сега европейците трябва да плащат за грешките на американците. Не искам да кажа с това, че в Москва злорадстват, но като цяло там свързват вината за възникването на този проблем със Запада. Така или иначе, Москва също е убедена, че са необходими действия. В противен случай Путин надали щеше да лансира идеята си за създаване на антитерористична коалиция и да проявява такава активност относно доставките на оръжие за Сирия.
Дойче Веле: А как гледате на това, че руските медии се отнасят пренебрежително към бежанците, наричайки ги просто "нелегални"?
Гернот Ерлер: Това е част от общата картина: намирайки се в неудобна ситуация заради проблема с Украйна, темата за бежанците се използва като средство за преминаване в настъпление - като повод да се винят другите, които също допускат грешки, според гледната точка на Русия. Но всичко това не бива да ни отклонява от усилията за намиране на политическо решение на конфликта в Сирия и прекратяване на гражданската война там.