Наричат го "кошмарното село"

Акюрт е малко селце в Югоизточна Турция, намиращо се на 30 километра от главния път, свързващ градовете Диарбекир и Шанлъурфа. Една близка до правителството информационна агенция неотдавна го нарече "кошмарното село". Причината: по думите на местните хора над 20 от жителите му били интерсексуални, пише германският "Тагесцайтунг". 

"Интерсексуалността е генетично обусловена. Женитбата между близки роднини не е единствената причина за нея, има и много други причини", казва Корай Башар, преподавател по медицина в университета Хачеттепе в Анкара.

Ахмет Зини е женен за своя братовчедка - дъщеря на негов чичо. Три от неговите 12 деца отказват да носят дадените им женски имена, затова са ги променили сами: Сабрие е станала Сабри, Айшел вече се нарича Вейшел, а Юксел е запазил името си, тъй като то е едновременно и мъжко, и женско.

Преди една година 24-годишният Юксел Зини се е подложил на операция за смяна на пола. Той никога не е ходил на училище, не може да чете и да пише. След операцията се оженил за момиче от неговото село - по ислямското право. В Турция тези бракове нямат законна сила, но продължават да са много разпространени - особено в дълбоката провинция. Законен граждански брак Юксел може да сключи чак след като в регистъра на ражданията полът му бъде променен в мъжки.

Турците не са готови за третия пол

"Турското общество признава само два пола и не е готово да приеме трети пол", казва проф. Абдуррахман Йонен от детската клиника в Диарбекир, цитиран от германския "Тагесцайтунг". Затова и немалко от семействата, особено от селските райони, бързо след раждането настояват за операция за промяна на пола на детето в мъжки.

"Като цяло се приема, че интерсексуалните хора имат право чрез медицинска намеса да получат истинския си пол", казва Корай Башар. По думите му, интерсексуалността е много по-разпространено явление, отколкото мнозина си мислят. В тази връзка той цитира няколко изследвания. Според едно проучване, 1 на всеки 2500 до 4000 души в света е интерсексуален, а в друго проучване се говори за 1,7% от световното население.

Преди години в медицината се използваше терминът "хермафродит", но от 2006 година се говори за "хора със смущения в половото развитие". Засегнатите, както и специалистите обаче критикуват остро този термин, тъй като той набляга върху "смущение"-то. В тази връзка Башар казва, че от научна гледна точка не съществува никаква необходимост човешкото тяло да бъде класифицирано като принадлежащо към единия или другия пол.

Отхвърлени от обществото

В село Чъкрък, което е съседно на Акюрт, живее далечен роднина на Ахмет Зини - 50-годишният днес Азис Ишък. Той също е роден с мъжки и женски полови органи. Но е записан в регистрите като момиче. Когато е на 4 години, неговият личен лекар установява смущение на яйчниците и препоръчва на родителите да изчакат до навършването на 14-годишна възраст - и евентуално чак тогава да го подложат на операция за смяна на пола. Защото едва тогава щяло да стане ясно кой от двата пола е по-силно изразен. Родителите на Азис Ишък обаче така и не успяват да убедят властите, че се налага операция за промяна на пола. През годините синът им е подложен на силен психически стрес и е тотално отхвърлен от обществото. Днес Ишък страда от тежка форма на депресия.

Междувременно 50-годишният мъж вече не желае да си сменя пола: след като баща му починал, той започнал да получава 1/3 от заплатата му под формата на пенсия за сираци. По закон право да я получават имат само законните наследници от женски пол, но не и синовете на починалите. Но тъй като той се води от женски пол, има право да я получава. Има и още една причина, поради която Азис Ишък вече не желае да сменя пола си. "Всички момичета, които някога съм обичал, отдавна вече са омъжени", казва той.

Ахмет Зини не е изгубил надежда, че другите му две интерсексуални деца също ще успеят да си сменят пола. За тази цел семейството вече събира пари. Някои от неговите деца берат памук на близките полета и отделят от заплатите си, за да помогнат на двамата си братя.