На Балканите пак си играят с огъня

Ескалацията на насилието идва във възможно най-неподходящия момент за сръбския президент Борис Тадич. Със залавянето на търсения предполагаем военнопрестъпник Горан Хаджич и предаването му на трибунала в Хага (само преди няколко дни) Тадич успя да натрупа положителни точки за предстоящите разговори за европейската кандидатура на страната. Насилието в Косово засенчи това събитие.

Защото споровете около знамето, печата и символите отново напомнят на европейската общественост, че проблемът с Косово остава нерешен. Те доказаха, че конфликтът около младата държава, която от 12 години е протекторат на ООН и ЕС, е далеч от това да бъде решен. Мирното съжителство на Балканите от гледна точка на ЕС е предпоставка за членството в Общността. В Брюксел никой не иска да се занимава с втори Кипър - там и без това си имат достатъчно проблеми с финансовата криза.

Масло в огъня

Картините от горящите гранични пунктове подкопават усилията на Тадич да представи страната си като фактор на стабилността на Балканите. Подобни отрицателни новини отслабват позиците му не само спрямо собствения му народ, но и спрямо международната общност. По тази причина Тадич няма абсолютно никакъв интерес от ескалацията на агресията в Косово.

Насилието се подклажда от сръбски сили, които печелят от разделението на Косово - националистически подражатели, които използват вакуума във властта в Северно Косово за криминалния си бизнес. Но и сръбският вътрешен министър Дачич наля масло в огъня с изказванията си, с които призова за разделяне на Косово. Защото запазването на фактическото разделение на Косово е стратегическа цел на Белград, то служи като политически залог в преговорите с ЕС.

Кой какво печели?

Същевременно съвсем не са за пренебрегване предположенията, че косовският премиер Хашим Тачи провокира демонстрацията на надмощие заради вътрешнополитически сметки.

За разлика от Белград, който се надява да спечели точки пред ЕС от готовността си за диалог с Косово, Тачи почти не печели от косовско-сръбските разговори под опеката на ЕС. В тях досега почти не са постигнати практически решения за хората в Косово. Тачи сега вероятно иска да демонстрира сила. Но подобни единични акции са заиграване с огъня. ЕС очаква от бъдещите си членове не изненадващи акции, а надеждна политика.

Ескалацията на насилието в Косово доказва още колко лабилен е мирът в региона, както и това, че международната общност трябва да продължи присъствието си там за гарантиране на сигурността. Но и да подкрепи страните в изграждането на правовата им държавност. Двете страни, Белград и Прищина, трябва да намерят мирно решение на конфликта. Всяко ново припламване означава крачка назад по пътя към ЕС.

Автор: В. Спасовска, Редактор: Е. Лилов