На България не й трябва слово свободно

Скандалите се случват с еднаква сила и в двете враждуващи издателски групи, чиято война - колкото и яростна да е тя - не се отразява и няма да се отрази на общия социален климат в страната. Такъв е обобщеният образ на печата в България, около който в Европейския парламент бе организиран дебат за свободата на словото и етичните принципи на журналистиката - тема, болезнено важна и отвратително пренебрегвана вече близо две десетилетия.

През всичкото това време, наречено "демократичен преход", българските медии не успяха да създадат среда, в която да се обсъждат важните за прехода проблеми, не успяха да повлияят върху начина на мислене на хората, нито върху формирането на гражданско общество.

Свободата ни завари неподготвени...

Свободата на словото се стовари като бедствие върху хилавите рамене на послушниците в журналистиката, които се оказаха неспособни да понесат отговорността на мисията и възприеха това бреме единствено като възможност за търговия с влияние и власт.

Такава е историята, която предшества днешните медийни скандали, екзекуции и катаклизми и която доведе България до логичното дъно във всички класации, свързани със свободата на словото и завоеванията на демокрацията в Европа.

Това обстоятелство обаче не вълнува нито българската читателска аудитория, нито българската политическа класа. Мирното съвместно съществуване в един бутафорен свят на имитации, който подменя важните теми в дневния ред на обществото, сякаш устройва както властта, така и нейните поданици. България няма нужда от свободни медии. За тях няма пространство, няма енергия, няма потребност.

Премиерът с главно "П"

Може би заради това липсва реакция и от страна на министър-председателя, който иначе е интимно свързан с българските медии - превърнал ги е в най-успешния лост на своето управление. Политическият инстинкт и безпогрешната интуиция за контролиране на българските страсти вероятно подсказват на Бойко Борисов, че хората не се интересуват от образа на България в света. За тях е по-любопитен неговият self-made образ в добре излъсканото медийно огледало.

В така режисирания медиен театър ролите са разпределени. Що се отнася до нежеланите явявания на самотни гастрольори, то те не са в състояние нито да подобрят, нито да променят общата картина на вестникарския водевил.

Автор: Е. Барух, Редактор: Д. Попова-Витцел