На избори, но без право на избор
24 септември 2012Парламентарните избори в Беларус бяха фарс отначало до край. Но това надали е изненадващо. Едва ли е останал някой в Европа, който да не е запознат с методите на президента Лукашенко.
При изборите нямаше свободно и честно регистриране на кандидатите, нито равноправен достъп на политическите сили до медиите, липсваха независими външни наблюдатели, които да следят за изборния процес и преброяването на бюлетините, а на всичкото отгоре противниците на режима бяха подложени на репресии. Това обаче не е изненадващо, защото президентът Лукашенко управлява вече повече от 15 години с добре известен авторитарен стил. Кого обаче иска да заблуди той с жалката си "игра на избори"?
Страховете на народа
Беларуският народ отдавна е наясно, че не разполага с никакво политическо влияние. Нещо повече: от бруталните репресии през 2010-та насам страната е обзета от повсеместен страх и политическа апатия. Високото изборно участие се дължи именно на страха у хората, че може да им се търси сметка, ако не отидат да гласуват.
Досега можеше да се предположи, че изборите се организират главно за показ пред западноевропейската публика. В крайна сметка през последните години там се намираха и наивници, които смятаха, че Лукашенко наистина има намерение да либерализира и европеизира страната. Подобна заблуда съществуваше например по отношение на парламентарните избори през 2008 година, когато поради наивност или от геополитически съображения мнозина европейски политици повярваха, че Лукашенко ще демократизира Беларус. Това време обаче отдавна отмина.
Ключът е в ръцете на Москва
Най-големият фен на беларуския изборен фарс по всяка вероятност се намира в Русия. Защото от гледната точка на Путин не е никак зле, че в Европа има друга личност, която междувременно наричат "последния диктатор на континента". От години насам се знае, че ключът за ситуацията в Беларус е в ръцете на Москва. Европейците обаче трябва да се разделят с илюзията, че Кремъл желае да промени нещо в тази страна. Твърди се, че Путин изпитвал доста силно отвращение към Лукашенко. Затова пък за руската политика е твърде удобно да има край себе си подобна авторитарно управлявана страна без всякаква европейска перспектива. Тъкмо затова Лукашенко има свободата да прави каквото си иска.
Автор: И. Мантойфел/Редактор: М. Илчева