На Камерън може да се удаде нещо удивително
В Долната камара на британския парламент всичко е като в доброто старо време: няма повече нужда от коалиции, нито от компромиси - консерваторите отново управляват сами. Избирателите им дадоха ясен мандат. Като част от този мандат Камерън осъзнава плана си да промени ЕС. Сметката на премиера е проста: Ако му се удаде подобна реформа на общността, ще отпадне необходимостта от референдум за излизане на Великобритания от ЕС. Предвидено беше референдумът да се проведе най-късно до края на 2017 година. По всичко личи, че датата ще бъде изтеглена по-напред.
Самият Камерън е за това. Също и Анди Бърнам, който след оставката на Ед Милибанд, има добри шансове да стане лидер на лейбъристите. При това Лейбъристката партия доскоро беше категорично против провеждането на референдум. Но Анди Бърнам иска възможно най-бързо да се изясни отношението на Великобритания към Европа. А това, че най-голямата опозиционна партия вижда бъдещето на Великобритания в един нов ЕС, дава още повече тежест на стратегията на торите. Управителят на Bank of England Марк Карни също иска референдумът да се проведе по-рано от запланувания срок и почти в прав текст каза, че знае какъв би трябвало да е резултатът: "Едно от най-важните предимства на британската икономика е достъпът й до най-големия в света пазар - европейския", каза Карни пред БиБиСи.
Шотландският аргумент
Лондонските банки и повечето големите британски компании няма защо да бъдат убеждавани в икономическите изгоди от членуването в ЕС. Но най-силният политически аргумент е страхът от разпадането на Обединеното кралство. Миналата година Шотландската националистическа партия загуби референдума за независимост на Шотландия, но на последните британски избори за Долната камара на парламента тя спечели почти всички депутатски места в Шотландия. От друга страна Шотландската националистическа партия има ясен проевропейски профил. Ако мнозинството от британците гласуват за излизането на Великобритания от ЕС, а мнозинството шотланци гласува за оставане в общността, Шотландия би имала силен аргумент да разтури съюза си с Англия. За консерваторите на Камерън това би било абсолютна трагедия. Дори само за да запази целостта на Обединеното кралство, Камерън няма с лека ръка да рискува разрив с ЕС.
Но дали премиерът на Великобритания ще успее да убеди останалите европейци, че е необходимо да се реформира ЕС? Малко съмнително е, макар че и в това отношение се дочуват някои одобрителни гласове. Те не идват непременно от европейските лидери, но това може и да е съзнателно избрана тактика. Държавният секретар по европейските въпроси във френското външно министерство Харлем Дезир например остро критикува прекомерното регулиране от страна на Еврокомисията: "Ние не одобряваме това, че ЕК иска да прокарва закони за всички и за всичко - от бидоните за маслини, до тоалетните казанчета", казва той.
Бившият германски президент Роман Херцог пък писа в списание "Фокус": "Имаме нужда от право за отбрана на националните парламенти срещу превишаването на компетенциите в Брюксел". А генералният секретар на Християнсоциалния съюз /ХСС/ Андреас Шойер вижда в резултатите от британските избори "ясен сигнал, че е време да помислим каква Европа искаме". Подобни гласове се чуват и от скандинавските страни, както и от Холандия. Трябва да отбележим, че самият Камерън все още не е направил никакви предложения за реформи на ЕС, а вече среща симпатии в много страни.
Камерън проявява смелост
Симпатиите обаче веднага ще изчезнат, ако Дейвид Камерън се опита да посегне на свободите на европейския вътрешния пазар и най-вече на свободата на придвижване. В тази сфера обаче британците, ирландците и датчаните вече притежават по-специални права, които им позволяват да не участват в някои съвместни европейски акции, както стана ясно и в сферата на бежанската политика.
Най-голямата опасност за реформаторските планове на Камерън са неговите собствени изяви на европейска сцена. Възпитаникът на елитен университет и наследник на стар аристократичен род нерядко е успявал с арогантния си тон да отблъсне дори приятелите си в Брюксел. С малко повече сговорчивост и желание за партньорство, Камерън би могъл да превърне скритите симпатии в истинска подкрепа. Той обаче трябва първо да направи конкретни предложения за реформи, като гледа да избегне всичко, което би могло да засегне самия фундамент на европейското единение, защото подобни предложения останалите европейци ще отхвърлят без колебание.
Все пак редица правителствени ръководители тайно се възхищават на Камерън, затова че има смелостта да остави своя евроскептичен народ да гласува по този основен въпрос. Така или иначе, референдумът ще внесе дългоочакваната яснота. А целият ЕС сега има шанс да постави тази яснота не в дребнодържавен, а в европейски контекст.