На кого пречи Маркс?

В средата на януари държавният секретар в унгарското Министерство на правосъдието Бенце Ретвари настоя от аулата на университета Корвина в Будапеща да бъде махната статуята на Карл Маркс. Това трябвало да стане отдавна, защото идеите на Маркс стояли в основата на жестоките диктатури и геноцида на 20 век, заяви той.

Искането маркира кулминацията в една кампания, чиято изрична цел е да се премахнат имената на улици, институции, медии и дори частни фирми, които - както се сочи в закон, приет през ноември 2012, могат да бъдат свързани с политическите системи на произвол през 20 век. Всъщност още след 1990, т.е. при първата вълна на преименуване на площади и улици, само в Будапеща бяха променени над 1200 имена от времето на "реалния социализъм". Що се отнася до паметниците от времето на Янош Кадар, много от тях са преместени в т.н. мемориален парк - като например модернистичната статуя на Маркс и Енгелс, намирала се преди пред седалището на централния комитет на унгарската комунистическа партия.

"Непрепоръчителни", "използваеми" и "вдъхващи съмнение"

При управлението на Виктор Орбан от 2010 насам, борбата за преодоляване на комунистическото минало навлезе в нова фаза. Успоредно с отстраняването на имена и паметници от онова време, бяха издигнати нови паметници и дадени нови имена на улици, олицетворяващи ценностната система от времената преди войната. Характерен е примерът с новоиздигнатите паметници на регента Миклош Хорти, при чийто режим над 400 хиляди унгарски евреи са депортирани в концентрационни лагери.

Впрочем, законът за преименуването на улици и институции е приет именно с цел процесът на промените да бъде поставен под контрол. Няколко предишни случая на произволно прекръстване на улици, например този със заличаването на имената на двама известни унгарски писатели, предизвикаха публични протести. Затова сега правителството е възложило на специална комисия от историци да разработи критерии за преименуването. Междувременно комисията предложи наименованията да се разделят в три категории, а именно "непрепоръчителни", "използваеми" и "използваеми, но вдъхващи съмнение". В първата категория попадат понятия като "освобождение", "народен фронт", "съвети", "пионери", "партизани" и "народна армия".

Сложният казус с Маркс

Любопитно е как експертите мотивират някои от препоръките си. Руският поет Владимир Маяковски например решително е отхвърлен от списъка на препоръчителните имена - "въпреки значението на творчеството му за световната литература" и "независимо от това, че отправя известна критика към съветската система". Понятието "партизани" пък е обявено за табу, защото "партизаните не спазват международното военно право и могат да бъдат разглеждани като терористи".

Впрочем, името Карл Маркс явно хвърля висшата експертна комисия в особено дълбок смут. От една страна той се числи, според нея, към "основателите на системи на обществен произвол", но от друга в никакъв случай не може да бъде приобщен към "преките създатели и пазители на системата, защото е починал над 30 години преди началото на комунистическата диктатура". Логично, но може би единствено за самите експерти е заключението, че името Карл Маркс е "използваемо, но вдъхващо съмнение."