На остров Готланд: Швеция и руската заплаха

"Открай време това са руснаците", разказва Хенрик Хелвард, когато си спомня за своята задължителна военна служба преди десетилетия на остров Готланд. "Врагът" - това били руснаците. "Прицелвахме се с личното оръжие и все говорехме за руснаците", припомня си Хенрик, с докато разговаряме в едно уютно кафене на острова.

Готланд открай време е много стратегическа позиция, защото който контролира острова, той контролира морския и въздушен път към Естония, Латвия, Литва и дори Финландия.

Ако не броим една няколкоседмична окупация в началото на 18 век, руснаците никога не са се опитвали да превземат Готланд. Нещо повече, след края на Студената война шведското правителство смяташе отношенията с Москва за толкова солидни, че дори реши да демилитаризира острова, където от 2005 година досега нямаше военен гарнизон.

"Русия отново се готви да прилага сила"

"Три години по-късно Русия нападна Грузия, но реакцията на Запада беше твърде вяла, за да уплаши Кремъл", казва Никлас Гранхолм, научен директор на Шведската агенция за отбранителни изследвания. „Будилникът иззвъня, но ние просто натиснахме бутона за спиране на алармата и отново заспахме“, образно описва той ситуацията. И едва две години след като Русия незаконно анексира Крим - през 2016 - шведското правителство върна войските и танковете си на Готланд.

„Русия очевидно отново е готова да прилага сила срещу по-малките си съседи – тъкмо това промени нагласите тук“, обяснява Гранхолм. Тази оценка става все по-категорична, откакто Русия започна да струпва войски по границата с Украйна. Руски военни кораби провеждат учения в Балтийско море, а шведският министър на отбраната Петер Хюлквист дори каза, че не може да изключи опасността от нападение на Русия срещу Швеция.

„Разполагат със 100 000 войника на границата с Украйна, имат незабавен и пълен военен достъп до Беларус. Да не забравяме и дългата история на руските хибридни атаки срещу Литва и Полша, както и бруталния език, с който говори Кремъл. Всичко това оказва сериозно влияние върху общата сигурност. Тъй че в момента ние трябва да дадем ясно да се разбере, че сме готови да защитаваме Швеция. Тъкмо по тази причина извършваме и въпросните действия на остров Готланд“, каза министърът.

Швеция в НАТО?

Но едно друго действие Швеция не извършва: страната не бърза да се откаже от статута си на необвързана и да кандидатства за приемане в НАТО. Самият Хюлквист смята, че няма нужда от членство в НАТО, защото страната му има близо 20 споразумения за съвместна отбрана с други държави, включително и със САЩ. Той добавя, че и като членка на ЕС Швеция разполага с гаранции за сигурност, а освен това поддържа много силна връзка със съседна Финландия. Министърът обяснява, че ако в региона възникне опасност за сигурността, Швеция ще действа в синхрон с другите държави, които ще бъдат засегнати от такава опасност – опасност, засягаща и НАТО.

Стокхолм не бива обаче да разчита, че собствените интереси на НАТО непременно ще накарат Алианса да действа в полза на Швеция, смята председателят на парламентарната Комисия по отбраната Пол Йонсон. „Можем да се надяваме, можем да разчитаме, можем да си пожелаваме подкрепата на НАТО, но можем да бъдем сигурни едва тогава, когато влезем в Алианса“, казва той в интервю за ДВ.

Йонсон говори за сериозно влошената сигурност в последно време. "Кибератаките, дезинформацията, пропагандата и чуждестранните инвестиции в стратегически важна инфраструктура - всичко това са примери за надвисващите опасности", казва той и изразява надеждата, че шведската общественост в сериозна степен е променила нагласите си по отношение на НАТО. „В момента една трета поддържа приемането в НАТО, една трета се колебае и една трета е против. С други думи, нещата тръгват в нашата посока“, казва Йонсон, който лобира в парламента за членство на Швеция в НАТО.

Русия разчита, че Западът ще отстъпи

Никлас Гранхолм смята, че ако руският президент Владимир Путин предприеме някакви прибързани действия в Балтийско море, Швеция ускорено ще се кандидатира за НАТО, защото при това положение ще възникне съвсем различна ситуация. И че тогава бързо би се сформирала пронатовска коалиция в региона. Гранхолм не може да прогнозира как ще действа Кремъл. Той се опасява, че Русия може би играе рисковано и разчита, че Западът в последния момент ще отстъпи. Анализаторът сравнява ситуацията с опасната игра между шофьорите на два автомобила, които летят с голяма скорост един срещу друг и чакат да видят кой пръв ще се изплаши и ще пусне волана, а в този случай това навярно ще е Русия. „За беда може би ни предстои някакъв вид сблъсък“, казва Гранхолм.

На остров Готланд Хенрик Хелвард не гледа чак толкова песимистично към бъдещето. Той дори си купува нови мебели за лятната вила. Все пак и той признава, че в момента е малко по-угрижен, отколкото преди половин година. „В Швеция не сме свикнали армията толкова явно да ни се показва. От друга страна обаче страхът от Русия съществува открай време, още от моето детство. Тъй че всъщност няма нищо ново.“