На плаж - като на война!

Английски археолози и генетици разклатиха жестоко самочувствието на сънародниците си, и то в най-неподходящия момент. Учените са стигнали до извода, че вследствие на заселването на Англия от германските племена англи и сакси в хода на Великото преселение, вероятно половината от днешните британци са с германски корени. Това без съмнение ще разстрои англичаните, които тъкмо стягат куфарите за испанските, португалските или гръцките плажове, подготвяйки се за неизбежното счепкване с германските си съседи.

Със сандали и кърпа

Булевардният вестник Сън скалъпи на бърза ръка тест, за да могат читателите да разберат дали принадлежат към "германската" половина от нацията. Първият въпрос гласи: "Носите ли сандали с чорапи?" Възможни отговори: "никога", "винаги", "само на Майорка". Веднага след това вестникът измества дискусията върху класическото бойно поле на германско-английската ваканционна война: "Как реагирате, когато видите шезлонг край хотелския басейн?" Самият въпрос е гаранция за смях. Отговорите гласят: "Дремвам малко и поръчвам една бира", или "Веднага хвърлям една кърпа отгоре".

С тези реплики се открива войната на плажните кърпи, в която жълтата преса на двете нации се хвърля с ентусиазъм всяко лято. Войната на кърпите води началото си от 2008, когато капитанът на един голям пътнически кораб апелирал към пътниците да се въздържат от "германски навици" и да не се опитват да си запазят място на палубата, като го маркират с плажните си кърпи. Въпреки това една година по-късно Дейли Мейл предупреди: "Германците печелят войната на плажните кърпи."

Менорка вместо Майорка

В малкото предварителна информация, с която англичаните тръгват обикновено в отпуска, влиза и предположението, че германците вече са там преди тях. Това е вярно: във Великобритания училището свършва едва в края на юли. По това време много германци вече са преполовили отпуската си, обръщат се към келнера на малко име и познават много добре терена.

В действителност подобни сблъсъци между различни ваканционни култури са голяма рядкост, тъй като туристическите концерни и навиците на туристите насочват англичани и германци към различни региони. Първите предпочитат Менорка, вторите Майорка; англичаните ходят повече в Корфу, отколкото в Крит; турските плажове са окупирани от германците, докато по дюните в Южна Португалия се вее Юнион Джак, британското знаме.

Всъщност те ги обичат

Генетичното родство обяснява не само сходното поведение на младите германци и англичани; понякога се дочуват и признателни думи. Преди две години в британските медии излезе една дописка, стигаща до извода, че благодарение на германската култура на рекламации и търсене на обезщетение, ситуацията в хотелите по испанските и португалските курорти се била рязко подобрила.

Дори актуалният тест на Сън, на тема германец-ли-си-ти-или-не, свършва на помирителна нотка. Накрая се изброяват "германците, които обичаме" и "германците, които не обичаме чак толкова". Оказва се, че списъкът на популярните германци - Борис Бекер, Щефи Граф, Бах, Бетовен и "собствената ни кралска фамилия" - е по-дълъг. В категорията на недолюбваните фигурират Клинсман, Шумахер, император Вилхелм ІІ, който впрочем покрай майка си кралица Виктория е бил половин англичанин.

Липсва Адолф Хитлер. Което е в тон с шеговития съвет Don´t mention the war! - "Дайте да не говорим за войната". Тази мъдрост идва от една известна английска телевизионна комедия, в която като червена нишка преминава гаврата с германците. Нейн автор е изпълнителят на главната роля Джон Клийз. Преди известно време той изненада със съобщението, че всъщност си падал много по германците.