На ръба на войната

Свръхмодерният безпилотен самолет наистина е попаднал в ръцете на враговете на Америка. Според иранския генерал Амир Али Хаджисадех дронът бил отклонен и успешно приземен с кибернетична атака. Иранските специалисти съзнавали "неоценимата стойност на техническите данни", до които са се добрали.

Преди това американците бяха заявили, че се съмняват в способността на Техеран да разчете технологията на апарата, наричан "Звярът от Кандахар". През последните дни Вашингтон не спираше да повтаря, че иранчани се били докопали само до останките от непилотирания апарат. Очевидно не е така.

RQ-170 Sentinel е свръхмодерен безпилотен самолет, който американците използват широко в Афганистан. Той бе използван и за наблюдение на къщата на убития Осама бин Ладен. Според иранската телевизия разузнавателният апарат бил прeхванат на дълбочина 225 км над територията на Иран.

Политика на оцеляване

Това е последният епизод в ускоряващата се въртележка на напрежението около Иран. Наскоро Лондон въведе санкции срещу Иран, след което демонстранти нападнаха британското посолство в Техеран. ЕС също затегна санкциите, а сега и тази история с прeхванатия дрон. Тази ескалация на напрежението може да доведе до война.

Засега всички страни се държат рационално, следвайки определена логика. Това се отнася вкл. за иранския режим. През своето над 30-годишно съществуване Ислямската република доказа вече способността си за просъществуване. Иран обаче е опортюнистична сила, ориентирана изцяло към своето оцеляване. Дори атомната бомба, към която режимът се стреми, е на първо място средство за самочувствие. Който няма Бомбата, той е уязвим. Това биха могли да потвърдят напр. един Саддам Хюсеин или Кадафи, ако бяха живи. Същата песен би могъл да изпее и севернокорейският диктатор Ким Чен Ир, макар и в друг ключ: неговата власт се крепи именно на Бомбата.

Страхът от ядрен Иран е причината за натиска на Запада, начело с Америка, върху Техеран. Наистина все повече се говори за евентуален превантивен удар срещу Иран. Но в общи линии Западът и Израел са предприели сдържан подход към Ислямската република.

През последните години санкциите срещу Техеран бяха значително затегнати. Мярката постига резултати, ако съдим напр. по нападението срещу британското посолство в иранската столица.

Вътрешна поляризация

Главният въпрос сега е дали тази стратегия на сдържането ще принуди режима да отстъпи. Новата история говори за обратното. Защото милитаризацията на иранската политика е в много напреднал стадий: не аятоласите, а Корпусът на революционните гвардейци доминира днес ислямската държава.

Огромният външен натиск върху Иран предизвиква промени във вътрешен план. Постепенно тази многопластова система се оголва до двата си полюса. От една страна имаме "зеленото движение" от 2009 г., което е свидетелство за демократичното съзнание на иранското общество. От друга страна е налице укрепване на елитните части на Корпуса на революционните гвардейци, и по-специално на бригадите Ал Кудс. Тази елитна формация от 15 000 войници е под командването на Касем Солеймани; демонстрантите, които разфасоваха британското посолство, носеха плакати с неговия портрет. Може да се предполага, че именно бригадите Ал Кудс са свалили от небето американския безпилотен разузнавателен самолет.

Какво означава това? Иранската кризисна въртележка продължава да се върти под ръководството на рационално действащи врагове. Само дето тя се върти опасно близо до ръба на пропастта, наречена война.