"На тези избори се пипаше грубо, милиционерски"

Разговорът между Димитрина Чернева и Александър Андреев - завеждащ българската редакция на Дойче Веле, част от който публикуваме по-долу, е съвместна публикация с електронното издание "Гласове".

Как оценявате резултата от тези избори - победа или загуба регистрираха управляващите от ГЕРБ?

Андреев: Разбира се, че е победа, в това спор няма. Тази победа може да бъде омаловажена, ако вземем да изчисляваме колко гласове са подадени, кой е излязъл да гласува и кой не, но такова омаловажаване не води до нищо. За първи път от 20 години една партия получава потвърждение и на президентски, и на местни избори по средата на парламентарния си мандат и това няма как да се отрече.

Огромен комплимент за България

Друг е въпросът какво ще прави ГЕРБ с цялата власт, която концентрира. Иначе след първия тур на изборите почувствах голямо облекчение от факта, че и тримата кандидати, получили най-много гласове, са либерални и отворени към Европа и света политици, че говорят чужди езици и държат на европейската ориентация на страната. Това е огромен комплимент за България и за българските избиратели, защото знаем какво става в други страни с подобно развитие, където на власт идват популисти, крайнодесни, неофашисти. България се отсрами.

Очевидно е, че ГЕРБ са победители, но можем ли да определим изборите като честни и да приемем резултата за достоверен?

Андреев: Тук вече опираме до тъмната страна на победата на ГЕРБ, а и на изборите изобщо. Аз съм много предпазлив в боравенето с информации, които не съм видял потвърдени черно на бяло. Въпреки това от всичко, което чувам, моето лично убеждение е, че на изборите е имало много манипулации и нарушения.

Като се започне от натиска по месторабота, по местоживеене, та чак до самата избирателна секция, мине се през предполагаемото масивно купуване на гласове (чух от наблюдатели за десетки милиони левове, изразходвани за купуване на гласове) и се стигне до ниската избирателна активност - няма как да кажем, че тези избори отговарят изцяло на стандартите на една развита демокрация.

Друг е въпросът, че и на предишни избори в България са се случвали сходни неща. Моето спонтанно усещане в случая обаче е, че на тези избори се пипаше много по-грубо, пипаше се полицейски, милиционерски. Разбира се, първородният грях на всички тези нередности е фактът, че министърът на вътрешните работи стана шеф на предизборен щаб - нещо съвършено недопустимо в една страна, която се смята за демокрация.

Друг проблем според мен е, че повече от 20 години след промяната в България все още няма окончателно ферментирали ляво и дясно. Отивайки на избори, масовият български избирател не разсъждава така, както би разсъждавал гласоподавателят в една улегнала демокрация. Той не сяда (защо не и с лист в ръка?), за да си отговори на въпросите: „Какъв съм аз и кой защитава моите интереси най-добре?”

Например - аз съм безработен, имам многодетно семейство, живея от социални помощи; аз съм учител или лекар на държавна заплата; аз съм творец на свободна практика; аз съм дребен предприемач; аз съм капиталист; аз съм банкер... Ако наистина имам многодетно семейство и живея от социални помощи, естествено ще търся като свой политически представител някого, който залага на социална програма. Ако разчитам на по-големи данъчни облекчения и на помощ за бизнеса, на свободно движение на хора, стоки и финанси, ще търся партия, която е заложила такива ценности и приоритети в програмата си.

В България се гласува стадно

В България и партийните програми, и съзнанието на част от избирателите са един тюрлю гювеч. БСП уж е лява, но може да мине и за консервативна партия. И в нощта на изборите се каза на няколко пъти, че на село хората гласували за БСП, защото били по-консервативни, пък за ГЕРБ гласували в града, защото били по-напредничави. Явно политическата система е недоразвита, след като и избирателите, и партиите не се концентрират върху приоритети и ясни политики. В България често се гласува стадно, просто за някого, просто защото го харесват или защото не харесват неговия опонент.

Напоследък премиерът Борисов усилено ни убеждава, че България е остров на икономическата стабилност - независимо, че положението в Европа не е било по-тежко от войната насам, и че едва ли не целият свят се срива заради икономическата криза. Как Ви звучи това твърдение?

Андреев: Най-напред искам да отворя една скоба и да кажа, че онова, което видях на пресконференцията като спектакъл от страна на Бойко Борисов, за пореден път ме огорчи. У мен буди недоумение неговата лексика, стилът на говорене и езикът му, дори езикът на тялото. Там мисълта непрекъснато подскача, Борисов преминава без преход от важно към маловажно, непрекъснато намесва някакви футболно-чалгаджийски мотиви, които нямат никакво място в политиката.

От друга страна Бойко Борисов прави впечатление на човек, който много ясно вижда приоритетите и наистина има таланта да транспортира тези важни съобщения до хората. Това няма как да му се отрече. С други думи, една много странна смесица от популизъм и здрав политически разсъдък, която е уникална.

Що се отнася до икономическата криза, Европа действително е в много тежка ситуация и в момента наистина има опасност от разпадането й. Да, действително след Втората световна война в Европейския съюз не е имало такава криза. В този смисъл Борисов е прав. Прав е и за това, че България е стабилна, но той има предвид макроикономическата стабилност и сравнението с други южноевропейски държави.

Обратната страна обаче е бедността на хората. Българските граждани са най-бедните в ЕС и това е цената, която се плаща за икономическата стабилност. Учудвам се защо и премиерът, и правителството не направят още няколко крачки напред, както в публичната си комуникация, така и в политиката си. Първо, би трябвало да съобщят на българските гласоподаватели, че ако ЕС оцелее от тази криза, незабавно ще трябва да се задълбочи политическата интеграция между държавите с тенденция към федерална държава.

Мигар София не плаща на Рудозем?

Европа не би могла да играе на глобалните политически и икономически пазари, ако не се обедини като федерална структура. За да стане това, в рамките на ЕС ще трябва най-после да се приеме единна финансова, фискална и икономическа политика, тоест ЕС ще трябва да получи лостове за въздействие върху правителства като гръцкото - и занапред не само да им се кара, но и да ги наказва.

Като следваща стъпка в ЕС ще трябва да възникне схема за преразпределение на богатството. Такава схема съществува и сега - например Германия е федерална държава с 16 провинции, от които едни са по-бедни, а други по-богати. И по-богатите плащат на по-бедните. Така е от край време и никой не се вълнува особено. Дори в България е така. Мигар София не плаща на Мадан и Рудозем? Плаща и никой не се тревожи. Но в ЕС гражданите изведнъж се развълнуваха, защото трябвало да плащат на Гърция. Ядосват се, протестират и свалят правителства заради това.

Естествено, след като искаш да бъдеш гражданин на тази голяма федерална държава, така, както като гражданин на България си съгласен, че София плаща на Рудозем, така ще бъдеш съгласен и с това, че Германия, Холандия и Дания ще плащат на Гърция. Това е едното. Второ, очаквам някъде година преди изборите за парламент това правителство да увеличи рязко заплатите в държавния сектор и пенсиите, което няма да е само популистки ход. Увеличената покупателна способност на тази солидна маса български граждани ще доведе до увеличение на производството, съответно фирмите ще започнат да плащат повече данъци, в държавната хазна ще се влеят повече пари, с които ще може да се субсидира именно това увеличение на заплати и на пенсии.