НДК - хем го има, хем го няма
23 май 2011Коментар на Татяна Ваксберг:
Ако една сграда няма адекватен юридически статут, значи тя просто не съществува. Огромното НДК в центъра на София съвсем доскоро е имало точно този проблем – че го е нямало. Според вестник „Капитал“ то е било регистрирано по времето на Тодор Живков като творческо-стопанско обединение и когато този термин е отпаднал от законодателството, статутът на НДК не се е променил.
Научаваме го днес, 30 години по-късно, покрай три едновременно постъпили новини. Първата е в това, че несменяемият директор на НДК е уволнен, втората е в това, че статутът на сградата най-после се променя, а третата е в това, че едва започналият одит е установил безброй нарушения и нередности, предимно в областта на закона за обществените поръчки.
Нито жив, нито мъртъв
Всичко това поражда следния въпрос – как така всички предишни правителства са пропускали да забележат, че основната сграда в столицата се управлява нередно и няма дори такава подробност като юридически статут? Не е възможно НДК да е било просто забравено – не и при партийните конгреси и при изборите, които се провеждат там и за които съответните власти би следвало да са сключвали договори. С кое юридическо лице са ги сключвали?
Впрочем, в градинката на НДК има един паметник, който отразява същото нехайство на властите – паметникът, с който София отбеляза празненствата за 1300 години България, може и да има статут, но няма съдба. Той нито е жив, нито е мъртъв. Част от елементите му са откраднати, друга част е разрушена. Този паметник нито беше охраняван от посегателства, нито укрепван срещу природни стихии, нито съборен.
Десет поредни български правителства са успели да не забележат проблема на най-голямата сграда и на най-големия паметник в столицата. Или са го забелязали, но са решили, че разрешаването на проблема не е тяхна работа. При това положение не е ясно на какво основание е трябвало да им се вярва, че могат да пишат цели държавни бюджети, да речем.
Ако вярваме на експертите, случаят с НДК съвсем не е единствен. Според Института за анализи и оценки в туризма например, проблеми с юридическия статут имат и други забележителности. Те не са от същия скандален характер като този на НДК, но затова пък се намират в междувластие или са напълно изоставени, без от това да произтича адекватно търсене на отговорност.
Оглозгана държавност
Хълмът Царевец е от първата група. Различни части от него принадлежат на две министерства и на Великотърновския музей. И ако музеят е бил винаги в течение на това какво притежава, то същото не важи за двете министерства, които научили за своя „дял“ едва при нещастен случай отпреди три години.
Социалистическият паметник на Бузлуджа е от втората група. Както стана ясно едва през декември миналата година, от тази държавна собственост са останали само 10 процента активи, а на хартия съществуват всичките 100. Отговорност за онова, което е било откраднато и разрушено, не е потърсена. Областният управител твърди, че първата инвентаризация на този паметник е направена едва сега.
Случаите може и да са различни, но си приличат в едно: в продължение на 20 години никое правителство не ги е припознавало като своя отговорност. В този смисъл оглозганият паметник пред НДК е достоен символ на местната държавност.
Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев