Неграмотният германец

"Беше много трудно и неприятно: не умеех много неща, трябваше да прибягвам към разни трикове, а в същото време се срамувах, опитвах да скрия проблема си, живеех винаги със страха, че мога да бъда разкрит и да се набия на очи", така Тим-Тило Фелмер, бивш неграмотен, а сега преуспяващ автор на детска литература и собственик на издателство, описва ученическите си години.

В Германия, според проучване на университета в Хамбург, има 7,5 милиона функционално неграмотни. За около 4,3 милиона от тях немският е майчин език. Следователно над 14% от трудоспособното население на Германия се състои от функционално неграмотни.

Как обаче се справят неграмотните с всекидневието в страна, където без умението да се чете, фактически никой не може да измине и няколко крачки?

Трикове и вътрешна съпротива

С течение на времето те си изработват най-различни трикове и оправдания, за да не им се налага да четат и пишат. При това с много енергия и усилия. Наложи ли се например да попълват формуляр, твърдят, че са си забравили очилата или пък са наранили ръката си. Често наизустяват необходимите им на работното място текстове, за да не се налага да ги четат.

По този начин те успявят с години наред да крият тази си тайна от приятели, членове на семействата и колеги. Страхът от социално маргинализиране очевидно им пречи да признаят за слабостта си. Посещението на курс за ограмотяване им коства преодоляването на силна вътрешна съпротива. Петер Хубертус, съосновател и управителен директор на Федералното сдружение за ограмотяване и основно образование, потвърждава това с думите:

"За съжаление в Германия ситуацията е такава, че все още няма много хора, които да са достатъчно храбри, за да посещават предлагащитe се курсове. Не повече от 20 000 пълнолетни посещават курсове по четене и писане..."

Виновна е образователната система?

Тим-Тило Фелмер е един от онези, които са преодолели функционалната неграмотност. След като придобил професионална квалификация като автомонтьор, опитал и няколко други занаяти, но никъде не успял да реализира потенциалните си възможности, тъй като не можел да чете и пише. С течение на времето желанието му да се справи с проблема си ставало все по-силно. Днес той си спомня:

"Когато започнах да се ограмотявам, бях на 25 години. Първо посетих курс в читалището, след което и няколко други. Известно време имах и частен учител. В ученето ми помагаха и приятели или пък приятелката ми. Дълго време се учех и у дома. Освен това използвах и компютърни програми за ограмотяване."

Мнозина пълнолетни неграмотни търсят вината у самите себе си. Тим-Тило Фелмер обаче смята, че виновна е образователната система. Твърде многочислените паралелки не предлагат на учителите възможност за индивидуално стимулиране на учениците, което е особено важно за децата със слабости по отношение на четенето и писането.