Нежеланите събратя

"Живея в Южна Корея от 2009 и тук условията за живот при всички случаи са много по-добри, отколкото в Северна Корея. Нямам нищо против да разкажа за бягството си, защото тук има много хора, които знаят малко за Северна Корея", споделя 46-годишната госпожа Ванг. Родителите ѝ починали още докато била дете, съпругът ѝ умрял от глад. През 1997 година тя успяла да избяга през една гранична река в Китай, оставяйки дъщеря си. След десет години робски труд най-накрая стигнала до Южна Корея.

За разлика от много други севернокорейски бежанци, които се страхуват да не навредят на роднините си в империята на Ким, госпожа Ванг не се крие, среща се с журналисти и всеки понеделник протестира на гарата в южнокорейския град Бузан срещу потисничеството в Северна Корея.

Корейският полуостров е разделен вече 60 години. Разделението обаче се е настанило и в главите на хората - на юг не изпитват никакво съчувствие към положението на хората от север, казва Норберт Ешборн, ръководител на бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в Сеул. Според него най-вече младите хора знаят твърде малко за Северна Корея и живота там, а темата за обединението на двете държави им е чужда. "Те просто нямат възможност да разберат какво става там - хората от двете страни на полуострова не поддържат контакт и нямат възможност да обменят информация, дори пощенски връзки не поддържат двете корейски държави. Младите не знаят нищо за другата корейска държава и няма как да проявят съчувствие. Това обаче се дължи не толкова на липсата на интерес у тях, колкото на факта, че държавата не прави нищо в това отношение".

Корея като Германия?

Дълго време в Южна Корея се гледаше с подозрение на всеки, проявяващ интерес към Северна Корея. Така Северът бързо се превърна в бяло петно. Едва с появата на първите подгонени от глада бежанци през 90-те години се разбра за катастрофалното положение на човешките права в Северна Корея. И до днес обаче в Южна Корея не се обръща особено внимание на проблема - той вълнува само неправителствените организации и някои църковни общности.

Пасторът Питър Зон от Калифорния, чиито родители някога са избягали от Северна Корея, е редовен участник в провеждащите се в Бузан протести срещу режима на Ким. "Хората не смеят да изразят публично съчувствие спрямо своите братя и сестри в Северна Корея. В известна степен това важи дори за пасторите. Ние трябва да се превърнем в глас на безгласните от Севера", посочва Зон.

Начело на протестите, провеждащи се всеки понеделник, е пастор Юнг-Ун Ан. "Все пак има един добър пример - германското обединение, за което и църквата има определен принос. Затова решихме да се молим за мирното обединение на Севера и Юга", казва той.

На бежанците никак не им е лесно

По данни на ООН, в Китай има 200 000 севернокорейски бежанци, много от които искат да стигнат до Южна Корея. Пътят им често е съпровождан с огромни изпитания - робски труд, насилие и принудителна проституция. Но и бежанци като госпожа Ванг, достигнали Обетованата земя, най-напред биват интернирани от южнокорейската държава и подлагани на разпит - за да се установи дали не са шпиони. След това в продължение на месеци бежанците се учат да живеят при демокрация, свобода на мненията и религията. Въпреки това им е много трудно да се интегрират.

"На севернокорейците тук им е много трудно, просто защото нямат корени. На юг всеки е свързан с някого, знае се откъде идва, с кого е ходил на училище или в университета и т.н. Ако изведнъж пристигнеш отвън и нямаш никакви връзки, е много трудно да се интегрираш", обяснява Йоана Хосаняк от правозащитната организация "Граждански алианс за човешки права в Северна Корея". Организацията помага на бежанците да се интегрират. Особено труден е този процес при учениците, твърди Хосаняк: "В училище биват тормозени от съучениците си, например ако нещо се случи на север - ракетно нападение или нещо подобно. Тогава им казват - ти си червен, ти си комунист, връщай се обратно! Често се случва учениците да крият, че са от Северна Корея - казват, че са от някоя друга провинция и затова имат особен акцент. Опасяват се да не се превърнат в аутсайдери", казва правозащитничката.

Пари за проекти няма

При това бежанците биха могли да бъдат важни свидетели за ситуацията в Северна Корея. Изолацията на страната и потискането на свободата на мненията в Северна Корея и до днес са опора на системата, казва журналистката Еун Кюнг Квон, която работи в основаното от бежанците радио, излъчващо от Южна за Северна Корея.

За момента се излъчва само на средни вълни и на УКВ. Инициативата се финансира от американското правителство, но от пролетта насам, заради бюрократични проблеми във Вашингтон, дейността на радиото е под въпрос. Така големи части от Северна Корея остават изолирани. Но нито южнокорейското правителство, нито богатите фирми, като Самсунг или Хюндай, са готови да отпускат пари за проекти, свързани със Северна Корея.